Спомняте ли си първия учебен ден? А вашата първа учителка, държала неуверената ви детска ръчичка, старателно и плахо изписваща първите букви? Спомняте ли си това трепетно вълнение, с което прекрачихте училищния праг за първи път? Сигурна съм, че дори и избледнели, спомените са още живи във вашето сърце. Защото никой не може да забрави първите си стъпки, било в училище, или в професията. Не се забравят лесно първите успехи или провали, първите похвали и постижения, нали? За всеки човек те тръгват от училището.

И тази година на 15 септември училищните дворове се огласиха от звънкия смях на стотици деца. Най-развълнувани, разбира се, бяха първокласниците. Заедно с тях се вълнуваха и техните учители, които поемат нелеката мисия да ги научат на четмо и писмо. Учителите, които ще ги поведат в чудния свят на знанието и ще им разкрият необятните простори на науката.

Потърсихме ги, за да споделят с нас своите вълнения в първия учебен ден, да разкажат за своите и емоции в работата си.

Ето какво споделиха с „Време“.

 

Нора Барова, начален учител в СОУ „Нешо Бончев”:

„15 септември! Ден на надежди и очаквания, на тревоги и страхове! Цветен, тържествен, вълнуващ!

Връщам се в годините назад. Тридесет и пет! Всеки път отново и отново преминавам през емоционалната въртележка.

Нима може да останеш равнодушен пред развълнуваното море в училищния двор! Пъстрота и младост. Детски глъч и неукротима енергия.

Нима може да не трепне сърцето ти пред малката ръчичка, стискаща цялата обич на света в едно цвете!

Как да останеш безразличен към детския плах, несигурен, очакващ поглед?

Вървя през годините. Виждам бившите си ученици – пораснали и успели. Преминават като на лента. Всеки път си казвам: „Тези са по-буйни и по-непослушни от предишните.” Да децата са различни, но те са такива, каквито ги направим ние – цялото общество. Те са рожба на своето време, живеят в настоящето и не гледат в миналото. Последният випуск, който изпратих през май, е доказателство за това. Чудесни деца!…

Пак е 15 септември. Първият учебен ден! Гледам моите първокласници – новата смяна. Те са тук с техните надежди и страхове. Гледат ме с очакване. Подаряват ми цвете. Хващат ме за ръка. Тръгваме. Разлюляното море ни поглъща. Те гледат напред. Аз не се обръщам назад. Вървим ръка за ръка – младостта и мъдростта. Вървим по един път с обич и доверие. И така до следващия септември…“

Величка Палашева, начален учител в ОУ „Проф. М. Дринов“:

„Петнадесети септември! Бих казала, че другото му име е вълнение.

Хиляди хора се отправят към едно специално място – Училището. Децата са облечени официално, с широко отворени за знания сърца, а красивите им усмивки като слънце озаряват сивия дъждовен двор на училището. Нашите учителски сърца също са грейнали, защото отново ще бъдем при децата, които обичаме.

Този ден е прекрасен! Грейналите като хиляди слънца личица на малките ученици и пъстроцветните букети в ръцете им не позволяват на мрачния есенен ден да развали настроението.

И аз отново съм при своите малки първокласници. Колко са мънички и крехки, а колко много надежди и очакване виждам в техните ясни очи. Няма учител, който да не се вълнува в очакването на своя пореден първи клас. И моето вълнение не е по-малко от това на малките ученици. Не е трудно да се разбере и да се повярва колко много ученици и учители имат нужда един от друг. Също като думите в хубавата книга, свързани помежду си, ние ставаме неразделно цяло. Без никакви изкуствени правила, без определена логика – просто с лекото усещане за топлотата някъде в самите нас – там, където е сърцето.

Колко малко е нужно на един учител! Пълните с топлота и обич ясни детски очи, нежния поглед и това обикновено казано съвсем по детски „мила госпожо“.

Двете неща, които получих още първия учебен ден стоплиха сърцето ми и ме дариха с увереност, надежда и вяра в моите бъдещи ученици. Красивият накит с любимите ми цветове, които сам бе изработил Николай и малката нарисувана и украсена по детски картичка от Ева, са с голяма стойност за мен.

Какво повече би желал един учител от написаните с помощта на мама думички „Мила госпожо Палашева, много Ви обичам !“

Това е достатъчно за един учител, малко думи, но от сърце. Това ни дава силата и желанието за работа с тези малки нежни създания.

Кажете – има ли нещо по-прекрасно от това? Нека винаги да ги има тези ясни детски очи, тези прекрасни усмихнати лица в този пъстър свят, защото заради това си заслужава човек да работи всеотдайно и да се чувства горд, че е Учител.“

Пенка Милчева, начален учител в ОУ „20 април”:

„Замисляли ли сте се какво представлява учителската професия в наши дни? Изпълнява ли българският учител своята роля както преди? Това са наболели проблеми от нашата действителност. Приносът им към българското образование е голям, тъй като, за да се превърне едно дете в личност, то задължително трябва да прекрачи прага на училището. А в него го чака учителят, който ще открие пред очите му света на познанието.

Какво е да си учител в наши дни?

Повод за гордост или за срам, като се има предвид положението в нашата страна. Какъв ли трябва да е преподавателят днес, за да остани завинаги в сърцата на децата?

Това си мислех преди 15 септември – денят, в който трябваше да посрещна в училище поредния випуск първокласници… Когато се потапям за сетен път в училищната атмосфера и виждам порасналите вече мои ученици, когато чета уважението в очите им – всичко това дава енергия и смисъл на бъдещата ми работа. Работата с тях никак не е лека. Ние учителите, трябва да изградим у тях навици, които ще ги формират като личности. Да държим ръчичките им, когато изписват първите буквички, да сме търпеливи, когато им е трудно. Това би било невъзможно, ако я нямаше обичта към децата. Моята дъщеря ми изпрати като поздрав за първия учебен ден едно стихотворение. То е събрало най-важното послание към Учителя:

„Ако нямаш огън в душата,

ако е малко твоята любов,

ако веднъж от обич не си плакал,

недей прекрачва тоя праг висок!

Върви си и по-добре друг път избери,

учителят с една любов се ражда,

която до смъртта му да гори!”

На 15 септември училищния праг в общината прекрачиха общо 167 първокласници. 71 от тях ще учат в СОУ „Нешо Бончев”, 64 са те в ОУ „Марин Дринов” и 32-ма ще се учат на четмо и писмо в ОУ „20 април”. Първолаците, които изявят желание, ще посещават и занималня.

Екипът на „Време” също пожелава на всички първолаци попътен вятър в чудното море на знанието. А на техните учителки желаем от сърце здраве, търпение и професионални успехи.