Атанас Петров Шопов – учен, общественик и дипломат

Доц. д-р Атанас Шопов

В последните години българската историческа наука разшири твърде много обхвата на изследването си за личности от епохата на Възраждането и след Освобождението изявили се, в по-голяма или по-малка степен, като истински радетели за цялостното решаване на българския национален въпрос. Към тях, с пълно основание, може да се нареди и фигурата на Атанас П. Шопов.Атанас-Петров-Шопов

Той е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Първите стъпки в образованието той прави в родния си град, като завършва т. нар. “Голямо школьо”. В периода 1863-1865 г. негов учител е Васил Чолаков, тогава главен учител на училищата в Панагюрище. Негов помощник в класовете е Искрьо Мачев, а малкото училище се ръководи от Петко Королеев.

В този китен възрожденски градец, скътан в пазвите на Същинска Средна гора, Шопов получава първите си уроци по родолюбие, попити както в местното училище, така и от атмосферата на свободния дух, който преобладава в Панагюрище. Тази атмосфера позволява издигане и просперитет на местното население и осъществяване на икономически и културни връзки с всички краища на империята. Любознателността и родолюбието отвеждат А. Шопов в Цариград, където постъпва в медицинското училище. Обучението му там го поставя в контакт с едни от най-видните българи, радетели за национална свобода – Ст. Чомаков, екзарх Антим І, П. Р. Славейков, П. Карапетров и др. Тук той свързва живота си с живота и мислите на целия цариградски кръг дейци на Българското възраждане, с проблемите на нашето напредване и моралните въпроси, произтичащи от него. Космополитната атмосфера в Цариград създава условия да се почувства с неповторима сила какво нещо е Отечеството, почвата, родът, племето, корените. Докоснал се веднъж до духа, импулса и порива на възрожденския българин, Шопов го носи и следва до края на живота си.

Атанас-Петров-Шопов-2

Атанас Шопов при пътуването си до Света гора с група съпровождачи, 27 юли 1912 г., Зографски манастир

През революционните 1876-1878 години, Шопов допринася за разкриване издевателствата по времето на Априлското въстание 1876 г. в най-тежко пострадалите райони от османския погром. Дейността му предизвиква гневът на властта. Принуден, той напуска Цариград и взима дейно участие в Руско-турската война от 1877-1878 г., като преводач във Втора гвардейска кавалерийска дивизия. След приключване на войната, Шопов следва право в Петербург, след което специализира в Париж и Виена.

Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Но като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това Шопов редактира в. “Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на служба в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.

Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени от българското правителство. След откриването на Българското търговско агентство в Солун, Шопов неслучайно е назначен за търговски агент. А след провъзгласяване на независимостта на България (1908 г.) е повишен като генерален консул. Спецификата на дейността му го свързва със съдбата на повече от един милион българи в Европейските предели на Османската империя. На тях посвещава целия си съзнателен живот. Заедно с това осъществява и една изключително голяма и обективна научно-изследователска дейност, чрез която доказва справедливата кауза на българите в борбата за свобода.

В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се развихрят отново страстите на балканските народи и великите сили за наследството на Османската империя, Шопов не хваща оръжието. Той принадлежи към онези “къртове” (по израза на Тончо Жечев), които използват перото и дипломатическата работа за укрепване на българското национално дело в Европейските вилаети на Османската империя. И това е не по-малко значимо, отколкото борбата с оръжие в ръце. Той е част от плеядата личности-интелектуалци, които научно обосновават и защитават националната идея, като доказват правотата на българите в борбата за свобода. Освобождаването му от поста генерален консул идва след Междусъюзническата война – 1913 г. През останалата част от живота си Шопов се посвещава на научна работа като изследва процесите на Балканите, които настъпват в края на ХІХ и началото на ХХ век и по този начин търси причините за тежката съдба на българите. Непрестанно събира материали, подготвя и издава редица трудове. Шопов се издига до нивото на учен-историк, обогатява историческата ни наука с много трудове, поради което, съвсем основателно, е избран и за редовен член в Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество /БАН/. Като изявен специалист по сложната национална проблематика, А. Шопов е привличан за съветник или автор в най-различни разработки на българските институции. Благодарение на тях се формира достоверна представа за пространствените измерения на българския етнос и на българския национален въпрос. Някои от неговите трудове са публикувани на френски език и по този начин спомагат да се запознава обстойно и европейската общественост с действителното състояние на българския национален въпрос. По покана на Дирекцията по печата, той помества не малък брой статии в чужди вестници и списания, в които също показва истината по македонски въпрос.

А. Шопов умира на 7 април 1922 г. в София. Скромен в своя живот, този родолюбив българин знае, че изпълнява своя дълг към българския народ. За неговия живот и дейност изследователят на българската историческа наука Н. Савов пише, че той „е един от последните мохикани от дейците на пълното ни възраждане…”. В. „Мир” помества статия за неговата книжовна и обществена дейност, в която се изтъква „Шопов служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение, което израсна и се оформи през епохата на нашето Възраждане” .

В историята на националната обществена мисъл, според Т. Жечев, не е важно само кое: първо, второ или трето място заема един мислител. Не по-малко важно е той да има свое място. Такова свое, самобитно и неповторимо място в историята на българската национална обществена мисъл има Атанас Шопов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.