Предпремиерно: Думи насъщни

В навечерието на представянето на новата стихосбирка „Думи насъщни“ на Мария Бегова, ви срещаме с нея. Силата на думите и философията скрита в тях ще бъдат отправните точки на нашата разходка-диалог, която ще извървим с авторката на книгата.

Надяваме се и ти, читателю, да повървиш с нас …

Мария-БеговаЗдравей Мария, поводът да се срещнем е новата ти стихосбирка „Думи насъщни“. Ще ни разкажеш ли нещо повече за нея?
– Надявам се поводът да е добър, здравей! Книгата се появи в рамките на проекта за финансиране на местни творци на Община Панагюрище. Тук поднасям специалната си благодарност и уважение към усилията им в подкрепа на културния живот в града ни. Редактор на книгата е Ники Комедвенска, една чудесна съвременна българска поетеса. Илюстрациите са на художника и приятеля Манол Панчовски. Полиграфията е на ИК „Оборище“. Искам вкупом да им благодаря и да им кажа, че ги обичам!

Кои са твоите насъщни думи и различни ли са те за всеки един от нас?
– Думите, които изграждат книгата вероятно всеки ще приеме по свой начин. А може и да не ги приеме. В същото време обаче мисля, че има насъщни думи, зад които стоят насъщни ценности, валидни за цялата ни общност. И колкото повече са тези думи, ще ни бъде по-лесно да се разбираме един друг. Нали си спомняш, че „в началото бе Словото“.

Думите – те са хлябът насъщен за душата. В заглавието събираш цял един живот, цяла една философия. Какво трябва да бъде тестото, за да са сити душите ни?
– Тестото трябва да е замесено със светлина, защото както тялото се нуждае от храна и енергия, така и душата трябва да се храни за да е жива. А душите си храним с красота, с доброта, с прошка, с обич, с вярност. А това са думи, насъщни думи, които карат душата да се чувства сита и жива. Що се отнася до заглавието на книгата, да тя е една философия – моята. Но ми се иска тези думи да са тъканта, която изгражда живота на много хора. Ако книгата постига това ще се радвам.

Казваш – „моята философия“, а каква е тя?
– Всъщност става дума за житейска философия, каквато всеки човек изгражда за себе си, и която през годините се променя. Става дума за съвкупност от принципи, които определят поведението ни в различни ситуации, и ако се случи да нарушим тези принципи, губим себеуважение. Аз това съм се опитвала да правя – да не губя себеуважението си. В крайна сметка това означава да живеем чисто, да живеем честно, да не губим кураж за живот. И да не се губим по пътя си.

Ти си завършила турска филология. Какво те накара да избереш тази специалност?
– Беше толкова отдавна, че е трудно да изредя целият набор от причини, но и по време на следването си и впоследствие все по-ясно разбирах, че съм направила добър избор. Това отвори вратата към един друг свят – света на Изтока. От катедра „Ориенталистика“ впоследствие се появи Центърът за източни езици и култури, който днес е стожерът на българската ориенталистика като цяло. Много съм щастлива, че 24 години от живота ми преминаха в този център.

Познанието ти за Изтока промени ли мирогледа ти?
– Това е труден въпрос, в същото време много интересен. Самият Изток е много различен, има много религии, много култури. За мен преди всичко беше ново знание, което ми позволи да разбирам и познавам Изтока. Не бих казала, че ми е променило мирогледа, по-скоро е разширило погледа ми и до някъде ме е научило да приемам различното. Всичко, до което се допираме оставя следа у всеки от нас.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Преди всичко щастлива 2015 година и нека бъдат здрави. Пожелавам им да четат добри книги, защото се знае, че тези, които четат книги управляват тези, които гледат телевизия – това разбира се е шега. Но наистина мисля, че нищо не може да замени общуването с книгата.


 ВИЗИТКА

Име: Мария Петрова Бегова.

Завършва последователно Държавния бибиотекарски институт и Софийския университет. Вторият със специалности Турска филология и Български език и литература.

Кариерата си започва като библиотекар в панагюрската библиотека през 1970 г. Впоследствие в периода 1976-1984 г. става неин директор. В този период е и зам.-председател на читалище „Виделина“. От 1984 до 1985 г. е секретар на читалище „В. Друмев“ в София.
От 1985 г. до 2008 г. работи като Завеждащ библиотеката по Изтокознание и едновременно с това е хоноруван преподавател в катедра Тюркология към Факултета за класически и нови филологии, Център за източни езици и култури в Софийския университет.
От 2008 г. до 2010 г. е Ръководител направление „Библиотечно-информационно обслужване и фондове” в Университетска библиотека на СУ.

Творческите й интереси са в областта на поезията, есеистиката, литературната история, библиологията, краезнанието и превода. Има публикации по тези проблеми в различни периодични издания и сайтове E-lıt.-İnfo, Chat.pat-literatura.

Участва в поетичните антологии: “Панагюрската фиала”- 2002, “Озарение”- 2006, “Дойдох, видях…”, 2011.

Нейни преводи от турски език са:
“Моят живот като кюрд” (Bir kürt olarak yaşamım) на Нуреттин Заза.

Стихове от Неджати Джумалъ, Тюлай Аръджъ, Джахит Ъргат, Джахит Кюлеби, Неджип Фазъл Късакюрек в антология „Непознатият изток”.

Разкази от Джемиле Чакър в антология „Новото лице на Изтока”; Разкази от Севги Сойсал, Севинч Чокум в антология „Да си жена от Изтока”.

Нейни творби са преведени на румънски и френски език в сборника “Haiku, ma ville”, издаден през 2009 г. във Франция.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.