Красимира Василева

„Левски е изражение на една сила, излязла от цели векове страдания из цял океан унижения“, пише Вазов в „Немили-недраги“. „Левски е еманация на народния дух“, тълкуват литературните критици думите на Патриарха. А в думите на поета има и история, и философска промисъл, и дълбоки чувства, каквито анализите не познават.

Само родолюбец и народен поет като Вазов може да разгадае същността на Дякона. На този, който ни учеше, че времето е в нас и ние сме тези, които го променяме. На този, чийто портрет виси над празните глави, вкопчени в миналото и в Златния телец, които наричат утопия всичко, за което са умирали дедите ни.
Утопия, казват са думите на Апостола, че „нам ни трябва не господар, а свобода и човешко равенство“. Сигурно затова се предлагаме на разни господари – близки и съвсем далечни. И потъваме отново в океан от страдания и унижения. И няма кой да запее, когато от студ „дърво и камък се пукат“! И няма кой да залепи плесница, защото сме оковани от страха на оглозгания кокал.

А той е безстрашен, готов за Кръста и за Бесилото в името на нашата свобода. А той е обикновен и честен, увличащ със Словото, което днес ни звучи непонятно. А той е ипостасът на България, от която днес бягаме.
Не венци трябва да поставяме на паметника му, а душите си. Да вярваме в неговата Вяра, дори да е утопия. Да обичаме с неговата любов. Защото Левски не е мит, не е легенда, а Святата истина, която беше пратена от съдбата, „начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събития, да създаде бъдещето! Той даде живота си за това бъдеще, за нашето Днес. Но това наше Днес не е ли предателство.

Родолюбецът Хайтов години наред се стремеше да открие гроба на Левски, за да измие срама от челата ни.
Не ни е нужен гроб. Гроб имат само мъртвите. Нужен ни е Апостол.