Няма спирка за традицията, когато се
чувстваш истински българин

Красив празник за пореден път си направиха банци по повод Тодоровден. Те бяха усмихнати, гостите им – щастливи, а и времето беше на тяхна страна. За разлика от миналата година пекна ведро слънце и дори поизсуши мократа все още зимна земя на стадиона, където станаха кушиите. Преди това обаче читалището в с. Баня отново направи хубав празник за домакини и гости в центъра на селото, току под паметника на Поп Груйо Бански. На фона на бойната поза на героя от Април 1876 г. и в навечерието на годишнината от Националния празник за Освобождението на България от турско робство прозвучаха поздрави, тръгнаха и радостни хора. Най-красива гледка бяха изпълненията на гостуващия състав от организацията на транспортните работници от София. Те са отколешни приятели с читалището и, както обикновено, дори не искат разплата за танците си на площада. Гостите бяха отседнали в местен хотел, но си бяха взели най-хубавите носии, за да зарадват банци на празника. И като най-естественото нещо, накрая на тяхната концертна програма, изпъстрена с красота и настроение, зрителите се хванаха заедно с танцьорите на весело хоро. Не се сдържахме и ние, екипът на в. „Време“, за да споделим общото веселие.

На мястото на кушиите, както се полага, бе изградена сцена, имаше празнични поздравления, тям лъщяха и купите за първенците в кушията. От микрофона прозвучаха традиционните празнични слова за Тодоровден, произнесени от кмета на селото Стоян Ножделов, от кмета на общината Никола Белишки, от сърцатата Радка Мутева, без чиято естественост и всеотдайност не знаем как би протекъл празникът.
Банци и домакини застанаха на хълма над стадиона, ограден от цветни ленти, и зачакаха търпеливо надпреварата. Зарадваха се, че тази година са много магаретата. „Ми то, я виж, наоколо е пълно с магарета“, пошегува се местен зевзек и посочи баира. После сръчно слезе до пушещата скара, за да си вземе мезе за бирата. Така и трябва, то бива ли празник без скара. Беше приятно да гледаш весели компании, насядали наоколо, но без да изпускат от очи кушиите, живописната змейка и най-забавното – спринта на магаретата.
За наградите на най-добрите на Тодоровден в с. Баня се бяха погрижили хората от читалище „Пробуда-1872“, благодарение на доста спонсори, включително и кмета Белишки, който бе дарил 100 лева лични средства.
„Тодоре, Тодоре, дърто магаре“
Тодоровден в с. Баня е стара традиция, празнувана от десетилетия. Интересна е самата история на празника. Старите банци помнят, че навремето е имало мъжки хор от достолепни възрастни банци, които задължително са излизали на сцената преди кушиите и всички са ги очаквали с удоволствие. Те изпълнявали традиционни местни народни песни, облечени старателно по правилата на традицията. Една от любимите песни, която всъщност се изпълнява в цялата страна на Тодоровден, е „Тодоре, Тодоре, дърто магаре“. Банските певци винаги са я изпълнявали на финал, като знак за началото на голямото веселие. В началото на 70-те години на 20 век обаче в селото се е получила партийна директива, че тази песен не трябва да се изпълнява. Причината е ясна за по-възрастните – събужда се пряка асоциация с най-видната политическа фигура за онова време. Дали по тази причина или не, но празникът за няколко години се прекъсва или минава вяло. През втората половина на 80-те години обаче отново се възстановява с пълния си блясък и това става около кметуването на настоящия кмет Стоян Ножделов, който, оказва се, знае как се управлява и по времето на комунизма, и в годините на демокрация, ако можем да говорим за такава.
Каквото и да става с държавата обаче, традицията е тази, която обикновения народ си спазва без много умуване, че това пази духа български. И наистина го пази. И нека векове напред да е така, добавяме от себе си!