Жив паметник на Андрешко

Ритуал по повод 120 години от „рождението“ на Елин-Пелиновия герой

Румен Бахов пак гостува на с. Бъта и пак заради бай Гарчо. Младият журналист бе в селото миналия петък, за да заснеме откриването на един нов паметник – на Андрешко. За участие в снимките Бахов бе поканил и жители на Бъта, които с удоволствие се включиха в сценария на „Пълен абсурд“.

ГарчоПредаването с бътовския зевзек, бе 5-6 минути, което за тв време е доста щедро. „Но с бай Данчо винаги става купон“, сподели Румен Бахов по време на снимките.

Най-новата идея на Йордан Калагларски,

която той вече осъществи, е да влезе в ролята на „Паметник на Андрешко“. За целта той бе сковал от подръчни материали постамент, бе нахлупил каскет и застана мирно, за да му нарисуват тънки мустачки.

После сподели в микрофона на Румен Бахов:

„Непрекъснато мисля какво ново да направя. Целта ми е хората сутрин, когато ме видят, да се разсмеят и на работа да отидат с усмивка“.

Гарчо-2

Много от жителите на Бъта, както и кметът Георги Александров, с подчертано чувство за хумор помогнаха на бай Данчо и Румен бахов да си направят удоволствието с новия „Пълен абсурд“. А за нас остава да размислим кое всъщност е абсурдното в живота ни – Андрешковият паметник или сметките за ток, които спокойно могат да влязат в ролята на Елин-Пелиновия бирник. Моля, прочетете разказа

В общата картинка се бе включил и достолепен „свещеник“, който „освети“ паметника, пожела на всички здраве и изказа радостта си, че „Андрешко излезе от блатото, за да влезе в селото ни. Ние сме единственото село с негов паметник! Амин!“

Призоваваме читателите не само да се посмеят, а и да видят внимателно годините, които бай Данчо Калагларски е изписал върху„паметника“

1895 – 1945 година

Ако за втората дата намерих лесно обяснение, то първата ме накара да поровя в учебниците.

1945-та е логична година, тъй като това е годината, в която идва социализмът, започва да се случва колективизацията и се обявява, че капиталистическият тип стопанство отива в историята. Тоест вече няма място за бирници, няма следователно да съществуват и Андрешковци.
Елин Пелин умира 1949 г., т.е. малко след соцреволюцията, на 72 г.

Но как стои въпросът с 1985 г.? Справката ми показа, че това е годината, в която Елин Пелин публикува за пръв път свои творби в сп. „Войнишка сбирка“ и сп. „Извор“. Това е и първият период от творческия път на автора, за който някои критици казват, че е най-плодотворен и сполучлив.

Елин Пелин е роден 1877 г. в с. Байлово,

в средата на шоплука, както се казва. Когато се публикуват първите му разкази, след което веднага е забелязан от тогавашните литературни среди, авторът е на 28 години. Това е периодът, в който България едва се е отърсила от робството, но вече си гради истински стоково-парични отношения и в който период бедният българин, преживял радостта от Освобождението, си остава пак толкова беден, а дори и повече.
Не знаем дали годините, изписани на паметника са плод на задълбочени справки в библиотеките, но са неочаквано точни и симптоматични. Браво, бай Данчо, казваме ти „Браво!“ от сърце, защото ти „захлупи“ с идеята си мнозина филолози и литкритици, като им показа, че за изобретателността няма граници и условия.

Нека ме извинят за нежурналистическото отклонение

по-горе големите журналисти. Но в чисто филологически аспект намерих повод да припомня смисъла на великолепния образ на Андрешко, когото „демократична“ България окичи с несъществуващ смисъл и смени диаметрално художествените внушения на големия Елин Пелин.

Гарчо-3И така, с. Бъта е единственото българско село, в което си имат бай Данчо Калагларски и паметник на Андрешко, при това жив и „с работно време“.

И още една литературно-историческа справка направихме в чест на „новия паметник“. Според годината, в която е „роден“ Андрешко, то през 2015-та този невероятен литературен герой на Елин Пелин навършва 120 години. Кой друг се е сетил за този юбилей, а?!

Рубриката „Пълен абсурд”

на Нова телевизия си е „изобретение“ на журналиста Румен Бахов. Той самият е много симпатичен, усмихнат и едновременно с това делови млад мъж. За себе си казва, че и неговият живот изобилства от абсурди. „С героите ми взаимно се намираме. Чувам и виждам толкова абсурдни неща, че ми иде да се побъркам, че не мога да заснема всичко”, разказа за работата си Бахов.

Пропуснах да отбележа, че при ритуала по откриването на „паметника“ имаше и друг знаков елемент – музикалното оформление бе от цигулката на Жечка Соводошева, която свиреше „Химна на Европа“, т.е. „Ода на радостта“ от Лудвиг Ван Бетховен.

На финал още един призив от екипа на „Време“: прочетете разказа „Андрешко“ пак, за да видите що е майстроство и за да си направите изводите без критици, които не мислят литературно, а идеологически. Жалко че не е сред нас един Елин пелин, за да ги подхване с перото си …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.