Скалните манастири в България

Аладжа манастир

“Света Троица” се намира на 17 км от гр. Варна. Той е сред малкото скални обители у нас, в които могат да се разграничат основните помещения. Отворени за посетители са манастирският храм, параклисът, църквата, гробницата, трапезарията, както и монашеските килии. Помещенията са разположени на две нива.

Аладжа-манастир-Aladzha-manastir-1

Аладжа манастир

Манастирът възниква около XI-XII в., когато се заселват аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха. Оттогава датират първите археологически материали, намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество.
През 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно – през 1957 г. за паметник на културата от национално значение.

Басарбовският манастир

“Св. Димитър Басарбовски” е единственият действащ скален манастир в България. Сгушен е в скалите на каньона на река Русенски лом, на 10 км от града. В подножието му се намират две стаи с трапезария, а 48 стъпала водят до скалната площадка. Манастирът е изключително впечатляващ и като скален феномен с богато историческо минало, което привлича туристи от страната и чужбина.

Басарбовски-манастир

Басарбовски манастир

Този манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният обитател на манастира е родения през 1685 г. в близкото с. Басарбово – Св. Димитър Басарбовски, който прекарал целия си живот тук. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в неговата “История славянобългарска”. След смъртта си, монахът бил погребан в селската църква, но по време на руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му били пренесени в Букурещ в църквата “Св. Св. Константин и Елена”, където се намират и до днес.

Ивановският манастир

“Св. Архангел Михаил” се намира на 22 км от Русе, в границите на природен парк “Русенски лом”. Той обединява няколко скални помещения, в някои от които са запазени стенописи. През 1978 г. е обявен за национален археологически резерват.

Ивановски-манастир

Ивановски манастир

Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс, са един от 9-те обекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността, образуват скалния манастир “Св. Архангел Михаил”. През целия период на Второто българско царство манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), Иван Александър (1331-1371 г.) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280-1292 г.) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в “Кръщелнята”.
През ХІV век Ивановският скален манастир става център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През ХVІІІ век светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.

Разбоишкият манастир

„Въведение Богородично“ се намира недалеч от село Разбоище, близо до Годеч.
Има сведения, че още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. През ХVІІІ-ХІХ в. възникнал и същинският манастир, като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс.

Разбоишки-манастир

Разбоишки манастир

Според манастирското предание обителта е разрушавана три пъти, а при последното нападение монасите са изклани, а манастирът – плячкосан. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратникът му отец Матей Преображенски. В този район са се водили и битки по време на Сръбско-българската война.

Скалните манастири в шуменското плато

представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии обитавани от монаси исихасти през ХІІ-ХІV в.

Манастир-шуменско-плато

Изглед от скалните манастири в шуменското плато

Скалните манастири са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато, като са издълбани във варовиковите му скали. Пеша са достъпни Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири посредством маркирани пътеки.
Скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто българско царство. Както посочихме по-горе, манастирите възникват в периода XII–XIV в., като успоредно с това става разпространението на исихасткото учение в средновековна България. Изграждани са в меките варовикови скали, които освен лесни за обработка са и податливи на рушене от природата. Поради тази причина днес в скалните пещери почти липсват следи от стенописи. Предполага се, че монасите са достигали до тях посредством въжени стълби.
Този комплекс от манастири включва Осмарски манастири, Костадинов манастир, Диреклията, Троицки манастири, Ханкрумовски манастир, Дивдядовски манастир и др.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.