„От икебана дървесата ги боли“ е в Панагюрище

Новата, трета, книга на Иван Станчев вече е на пазара. Любителите на мерената реч могат да я потърсят в библиотеката или в книжарницата в центъра. Станчев бе тези дни в града за церемонията по връчването на наградата за литературна критика на името на Нешо Бончев. Той идва в редакцията на„Време„ Скоро не сме говорили за поезия, с моя отколешен приятел. Причината ли? Ами тя е ясна – Иван не е издавал своя книга от … 20 години. Не че е спрял да пише. Понякога ми е чел стихове и по телефона. При него изказът тръгва от само себе си. Той твори без особено усилие, но стихът дълго зрее в мисълта му. Понякога го нахвърля на белия лист почти готов, друг път – го обработва. „Различно е“, казва той.

От-икебана-дървесата-ги-боли---корица-цялаСтиховете на Иван Станчев са нещо по-особено, да не кажа дори странно на фона на панагюрския литературен свят. Своята поетична странност (и не само поетична!) той заяви още с първата си стихосбирка „Дявол ден“ (1992 г.), после почти шокира публиката с „Мед с привкус на тамян или любов по време на спин“ (1995 г.), а сега си издаде антология.

Първоначално дори ми прозвуча малко странно. После се зарадвах, защото, както съм споделяла с него и с приятели, този човек не трябва да прави нищо друго, освен да пише. Да, ама не става винаги. Трябва и да се яде, нали Иване!

Та в тези 20 години Иван Станчев се бори с живота. По своему, както прави и всичко – нестандартно, понякога погрешно, друг път чаровно и винаги „като себе си“. Някои не го одобряват, а той търси и в тях топлота – в жест, усмивка, дума, знак. Други са приятели и тогава е готов да се поклони – заради самото приятелство.

Имало е моменти, в които съм се дразнела от негови приумици, от злободневни грешки, от непремислени думи негови. Никога обаче не промених мнението си, че той и такива като него трябва само да творят. Защото имат какво да кажат, умеят да го кажат така, че да те грабнат. Защото поезията е това, в което неталантливите, като мен, виждат изречено онова, което чувстват. Изречено така, че да го „видиш“.

Не позволявам на Иван да ми разказва за последните си окултни идеи. Държа да си говорим за него и за поезията. Трудно ми е, защото той непрекъснато прескача в тази своя тема и настоява, макар да знае, че това не ме влече. Говори го обаче с такава убеденост, че се заслушвам в теорията му за знаковата роля на Панагюрище, което „в много неща е било първо“, за разрушения обръч от параклиси, за природните предсказания и пр. В това последното се заслушвам по-внимателно, защото Станчев го свързва с екологията. Той обаче го изрича различно. За него греховността на човечеството, заело позиция „между Сатаната и Мамона“, донася гибелните случки на Земята и в душите ни. „Крадем природата, а искаме това да е безнаказано. Няма как да стане“, уверен е той и потъмняват пъстрите му очи, в които се чете искрена вяра, че все още има време човекът да се събуди и да направи нещо добро. Питам го какво да е това добро и разговорът става не толкова поетичен, но безкрайно любопитен.


Ни небе до колене

Дотегна ми все да се връзва
душата ми – от казана дума,
от камъка хвърлен
и да се втурвам по чувството първо,
и след туй да да лепнат кахърите.
Писнах на себе си все да е никакво
общуването на ниво познати.
Аз ли съм смотан, други ли – сприхави –
все се разливам у празното.
В такива моменти обикновено тръгвам.
Самотно ми и пак пред врата
ще се намеря.
Душата ми иска света да прегърне.
ала ни с хора, ни с Господ
небето е до колене.


Иван Станчев: Добродетелите. Не е трудно да ги имаме

Защо, Иване, ги събра тези стихове сега, след 20 години?
– Ми 20 години минаха в какво ли не, все ежедневни неща, малки битки, но и семейство, приятели … Себе си винаги поставям на последно място и така годините си свършиха. Пък и ще ти кажа нещо, дето знам, че ще те подразни, но ме чуй. Чух глас насън. Това е, и реших. Много приятели са ми казвали, нали и ти самата, да пиша, да пиша непрекъснато и с нищо друго да не се занимавам. Ама не ми се получаваше … 20 години.

Как ги подбра тези 65 творби в една антология?
– Обедини ги името – „От икебана дървесата ги боли“. Корицата също тръгна от името. Всичко е в името на страдащата човешка душа, която я мъчат с какво ли не днес. А има знаци по пътя ни, космично-земни, но ние не ги виждаме.

Иван-Станчев

Иван Станчев пожела да го снимам пред картината на Николай Радулов, която според него „изразява съдържанието на стихосбирката“ „Ако я знаех, щях да я ползвам, много е силна. Това е България днес.

Не те разбирам …
– От дете помня такива случки. Малки сме и се бием. Изведнъж спрях и питам – защо се бием, нека да си играем! Не разбирах насилието още тогава и вероятно съм се опитвал да си го обясня, да го преодолея, да го спра. И така досега, като възрастен …

Насилието, казваш, та то си е навсякъде, ти пък защо го мислиш?
– Светът отива към гибел. Защото тъпчем добродетелите. А все се блъскаме в гърдите: „Вижте ма, почудете са!“ И забравяме, че всеки ще дава отчет Горе!

Какво забравяме, според теб?
– Добродетелите. И колко не е трудно да ги имаме. Виж идолите, на които се кланяме – пари, мутри, крадци, крадци на природата. Сатаната и Мамона ни манипулират и ние им се оставяме, та дори и някои са щастливи. А в Панагюрище …

Какво в Панагюрище?
– Разрушихме параклисите си. А те бяха защитен венец. Свободно тук влизат лицемерието, разрушителният дух. Чистият човек, той умира в тази среда.

Напоследък си често в интернет, Фесбук ти е голяма страст, май.
– Интернет за мен откри толкова таланти. Пак осъзнах колко талантлив е българинът в словесното изкуство. Там срещам невероятни послания.

А поезията е послание, нали?
– Тя е като някаква естествена енергия и напрежение, художествено поднесено послание, което те кара да мислиш, да мислиш …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.