Датират Банското кале около 3-4 век. Засега

Доц. Валери Григоров не приема строежи върху археология

Доц. д-р Валери Григоров, Любка Тодорова от Регионалния исторически музей, историкът и бивш директор на панагюрския Исторически музей Георги Абдулов и Васил Кацарев – уредник в Панагюрище, от началото на април започнаха да проучват Калето в с. Баня. Това е екипът специалисти, които ще изследват обекта в землището на селото. Средствата са осигурени по проект на кметството към МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово“. Те са на стойност 15 000 лева, тоест никак не са много, но това е само началото, надява се кметът на Баня Стоян Ножделов.

калето-БаняНа този етап археолозите ще акцентират на първоначални проучвания с цел основно датиране на Крепосттаи начални откривки по терена. В работата на специалистите помагат 12 човека от селото, които са били безработни и сега са наети по проекта. Тази социална роля също не е маловажна. Хората ще бъдат заети до края на месец май, когато приключват разкопките на този етап.

„За нас е важно да се събуди интерес у специалисти и у обществеността към тази историческа ценност. Казвали са ми, че вероятността да се открият уникални форми е доста висока, но нека не бързаме с изводите.“, споделя кметът Ножделов.

Крепостта никога не е проучвана, но навремето е била посетена лично от министър-председателят Богдан Филов, а Иречек споменава за нея в своите материали за България.

В Баня очакват Общината и Музея да вземат присърце идеята за довършване на разкопките и оформяне на по-цялостен археологически обект. Предстоят и доста досадни, но важни процедури, като тази за отделяне на терена от горския фонд. Калето се намира в лесопарка на селото сред много живописна местност.

Вероятно за разкопките ще може да се кандидатства отново по линия на европрограмите, а може би ще се намерят и средства от общинския бюджет и от спонсори.

Повтаряме грешките на европейците от 19 век

доц-В-ГригоровС доц. Валери Григоров, ръководител на разкопките на Калето в с. Баня разговаряме по телефона. Археологът е участвал вече в разкопки в землището на общината. Бил е част от екипа при проучванията на крепостите Красен и Койчово кале. Мнението му за изграждането на атракциони върху археологически обекти не се различава от това на най-добрите специалисти. Представяме неговото мнение в тази посока и сме му много благодарни, че сподели с нас разсъжденията си

Археология и атракциони в наше време вървях ръка за ръка, доц. Григоров. Какво мислите по този въпрос?
– В момента в България повтаряме грешките, които европейците са допускали през 19 век, но в неговия край променят решително възгледите си. Отказват се да дострояват и опазват археологията си.

Не е ли така в съседна Гърция, дето все искаме да приличаме на нея по исторически туризъм?
– Тя е един от най-лошите примери. Открива историческата даденост до 20 %. Останалите 80 %, когато се доизгражда обекта, са хипотетични. Аз съм за по-резервиран подход. Днес има много съвременни методи за презентация на историческите истини с фантазия, включително чрез изграждане на обекти в съседство с разкопките, а не дострояване върху тях. Модата обаче сега е друга.

В село Баня не ви ли е страх от иманярите?
– След консервацията ще поставим информационни табели около калето. Практиката показва, че иманярите работят в по-скрити места. Има и психологически ефект. Вярвам, че жителите на селото също ще помагат. Те вече ни показаха „колеги“ иманяри, които дойдоха да разгледат наоколо.

Казвате, че вероятно Крепостта е ок 3-4 век от новата ера.
– Да, това е късноримската епоха, но засега не разполагаме с ясни датиращи находки. Разгледахме и запазеното през годините в селото.

Какви са първите ви находки?
– Намерихме части от амфори за съхраняване на храни. Това е крепост, в която са живели войскови формации. Около Калето са били другите жилища, където е имало интензивен живот, вероятно 304 век.

Вие сте участвали в разкопките на Красен и Койчово кале.
– И се вижда ясно, че Банското кале се синхронизира най-ясно с Койчово кале като градеж. Много интересно е Койчово кале, където се предполага, че е погребан един от първите християнски светци. В Красен пък открихме останки от древна църква, най-вероятно от ок. 5-6 век с писцина (басейнче), в която са се правели първи кръщения.

Калето в Баня явно влиза в тази редица?
– То е част от древен основен път от Филипопол към Красен, това Кале, Койчово кале и нагоре към Златишкия проход. Това е времето на ранните християнски общини. Крепостите са охранявали този път. Но всичко това е описано в няколко исторически източници, които могат да се намерят в Музея в Панагюрище.

Как върви работата с наетите безработни за разкопките?
– Много сме доволни от хората, работят много съвестно, за разлика от тези преди време в Красен. Много сме благодарни и на кмета на селото за подкрепата, която ни оказва.

Какво предстои?
– Ще напишем официално становище, което ще представим презд Министерството на културата. То ще даде предписание. Вероятно ще направим т.нар. аварийна консервация. В момента сме се насочили към най-тясната част на Калето, южната, където, предполагаме, е бил основният вход. Но тук е много интересно. Вероятно е имало и още един източен вход, както и авариен изход откъм прохода за отточните води. Неслучайно още Шкорпил е отбелязал, че това е интересен обект.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.