С високомерие нищо хубаво не се постига

Треньорът Спас Кърпаров в драматично интервю за панагюрския спорт

Преди интервюто с треньора на женския футболен отбор в Панагюрище, Спас Кърпаров, той ми показва почетна грамота за заслуги към БФС, подписана лично от Боби Михайлов. Виждам, че грамотата е от 2014 г. и питам защо да говорим за нея сега. „Ще разбереш, казва Кърпаров. Причината за този разговор е, че усещам подценяване на някои спортни постижения в Панагюрище, пренебрегване на някои спортове, включително и липса на финансиране“.
Спас Кърпаров направи клуба за женски футбол през 2013 г. Отборът на девойките до 15 години играе в зона София и в двата състезателни сезона досега отборът е на второ място в зоната и дори в националните финали. „Без никаква финансова помощ от общината!“, подчертава Кърпаров. Женският отбор играе в А-група. Подкрепата е 1000 лева. Клубът не членува в Асоциацията на спортните клубове, Кърпаров обаче участва в Асоциацията като председател на ТД „Бунай“. С него разговаряме тази сряда, сякаш малко без повод.

Женски-футбол---отбор

Спас Кърпаров, треньор на отбора и Теодора Иванова, помощник-треньор, заедно с девойките Анета Парпулова, Деница Ганина, Цветана Ценова, Спаска Хантова, Николета Кемилова, Валерия Сейменова, Ренета Манолева, Ивелина Белишка. Снимката е от 2014 г. при състезание в Монтана

Какъв е поводът за този разговор, г-н Кърпаров?
– Поводи много, но има една основна причина. Искам всички да разберат, че на клуба се пречи по всички възможни начини. Не ни пускат да тренираме и да правим състезания в спортната база, а ни пращат в ОДК или терена при блоковете на „Асарел“, не ни отключват съблекалните в залата. Принуден съм част от подготовката да водя в Стрелча. Май сме трън в очите на някои клубове, членове на Асоциацията. И въпреки това имаме своите успехи.

Какви успехи. Та вие сте едва от две години.
– Точно така, но пет от малките състезателки вече са членове на националния отбор! Нека чуя кой друг клуб ще се похвали с такъв факт.

Колко момичета тренират при вас?
– Около 20 девойки и 22 жени тренират по два пъти в месеца … където намерим. Пък и ще попитам къде беше тази Асоциация, за да ни подкрепи през тези две години.

Къде беше?
– През тези години нашият клуб бе подложен на открит тормоз и унижения. Вечно се чудехме къде да си организираме импровизирани съблекални, за да си направим тренировките и дори състезанията. Чудехме се дали ще ни дадат малките терени, дори и когато ни гостуваха външни отбори. И накрая – намирахме вратите на съблекалните и душовете заключени. И никой не ни защити.

Отправяли ли сте официални питания до Асоциацията, до кметския екип?
– Питал съм, но какъв е резултатът, навярно всеки ще се сети. Не ни се помага, напротив – пречи ни се, но затова пък се дава „становище“ за нас от Асоциацията, макар да не сме членове. Асоциацията е само една гара разпределителна за пари, нищо повече. Там се стопира развитието на нови спортове в града.

Женски-футбол-В-Монтана

В Монтана винаги посрещат приятелски девойките от Панагюрище. После играта обаче си е нещо сериозно. Девойките тренират и се състезават на изкуствен терен и малки вратички. След 17-та си година вече отиват на голям терен. Отсега обаче нашите се чудят как ще играят на стадиона, като досега трудно ги допускат до малките вратички, усмихва се треньорът Спас Кърпаров

Защо направи и женски отбор, не е ли рано?
– Защото на децата трябва да им се показва някаква перспектива. Не може да ги тренираш до едно време и после да им кажеш да си вървят. Те трябва да имат пред себе си вероятността да продължат работата си в клуба и след като навършат 18 години. Тежки думи ще кажа, но ще са верни: много от клубовете работят, само за да имат треньорите заплати. А така спорт не се прави, трябва да се гледа напред. Пък и … има много неблагодарни хора.

Какво имаш предвид?
– Много хора забравят колко съм им помагал през годините. Нали знаеш онази поговорка – няма ненаказано добро. И най-много съм помагал на хандбала. С финансиране на транспорт, храна, лагери, екипировка … Да не говорим за мъжкия футбол до 1997 г., когато го оставих без стотинка задължения.

Спортът в града обаче разполага със средства, за разлика от много други идентични селища.
– Така е и затова се обръщам към основния спонсор на спорта тук, към проф. д-р Лъчезар Цоцорков, както и към кметския екип. Трябва да се направи промяна в начина на финансиране на клубовете, за да е по-справедливо и по-стимулиращо. Нека има един минимум, малък, от ок. 1000 лева, което да се дава на всички клубове. След това да има допълнителни финансови стимули, в случай че тези клубове класират свой състезател в най-високите републикански първенства. Допълнителен стимул при наличие на шампион на България, а не просто от някое поредно състезание. Дадените за спорт пари трябва да дават растеж на клубовете, разнообразяване на спорта в общината, резултати на национално ниво.

Предстои старт на новата Спортна зала в града, това ще даде рестарт на нови победи.
– Така е замислено. Но … това бижу няма да се напълни с публика и състезания, ако продължаваме да играем в селските групи.

При тебе тренират редовно ок. 40 състезателки. Какво е мнението ти за т.нар. масовизиране на спорта?
– То е необходимо, за да се подготвят бъдещите шампиони, с които да се работи допълнително. И да се гонят високите нива. Да се правят гарнитури във всички възрасти, на децата да се дават стимули чрез примери на успели панагюрски спортисти, които продължават да играят и след като са завършили училище.

Но доста от децата след 18 години отиват навън.
– Не всички, а и някои учат и дори работят навън, а тренират тук. Но не можем да ги задържим, ако докато са малки ги изцеждаме да ходят по състезания, а им осигуряваме само по филия хляб и кренвирш за обяд. И не мисли, че преувеличавам. Попитай треньорите, а и децата.

А какво става с туризма?
– ТД „Бунай“ членува в Асоциацията на спортните клубове. И отново се усеща някакво пренебрежение, сякаш не ни броят за спортисти. Факт е, че през 2013 г. сме получили 0 лева субсидия. А ние сме организаторите на доста национални походи всяка година, документацията ни е наред, плащанията за членски внос – редовни, походите – чести.

Какво ще е финалното ти послание?
– Трябва „Асарел-Медет“ и Общината, които финансират спорта в Панагюрище, да не допускат повече такива грозни дрязги сред клубовете в Асоциацията, а и извън нея. Да не пренебрегват някои клубове и да стимулират създаването на нови спортни традиции тук. Те трябва да изискват срещу парите, които дават, спортните хора на общината да връщат високи резултати, съизмерими с национални постижения. Само така парите ще бъдат наистина оправдани, а общината ни ще може да се похвали с отбори, които са на национално ниво. С високомерие нищо хубаво не се постига!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.