Сирените в Деня на Ботев и загиналите

Красимира Василева

Ще завият сирените на 2-ри юни и много хора ще спрат за минута, за да почетат паметта на Ботев и на всички, паднали за Свободата, за България.

Тоз, който падне
в бой за свобода,
той не умира …

Втори юни е денят на безсмъртните. Ден, в който всички ние се докосваме за минута до Вечността.

Христо-Ботев---худ-Жечко-Попов

Художник: Жечко Попов

Ще завият сирените на 2-ри юни, а мнозина ще си крачат и ще си бърборят за малките неща, мнозина ще фучат с колите си, въобразявайки си, че тъкмо това е свободата.

Ще завият сирените и ще прозвучат патосни речи, натъпкани с помпозни клишета за онези велики мъже, чието слово бе кратко, простичко и ясно и затова гениално.

Освен теб, мале,
никого нямам.
Ти си за мене
любов и вяра …

или

Настане вечер,
месец изгрее …

или

Слънчогледите
погледнаха
слънцето …

или

Ето – аз дишам,
работя живея …

Геният ражда песни, демагогията – клишета, а скудоумието – засукани метафори или цинизъм.

Отдавна ме мъчат тежки размисли за днешната ни поезия, но все ме спира нежеланието някого да обидя. Говоря за поезията, защото тя е непобедимото оръжие, от което треперят тираните и демагозите. И защото на 2-ри юни почитаме паметта на
поета Ботев, с чиято смърт там, на Балкана, завършва Априлското въстание.
поета Гео Милев, зверски убит през 1925 г.
поета Вапцаров, разстрелян заради антифашистката си дейност.
Поетите от Ботевата линия – техните имена са нашето величие, техните идеи смущават и разколебават доверието в днешните претоплени вчерашни идеологеми. Поетите от Ботевата линия – в техните песни няма идеологеми, има идеали.

Обаче идеалите им били утопии – така снизходително отсичат онези успи и пъпове, които се мъдрят в тежките кресла под портретите на Ботев и Левски. Каква невиждана гротеска! Кресла, в които нито Ботев, нито Гео Милев и Вапцаров биха седнали. И седящите днес в креслата пъпове и глави, в които никога не би се пръкнала „утопията“ да обичат своята родина и своя народ. Не тях ли Ботев наричаше „наши гости“ и „странници“. Не за тях ли казваше поетът: „… и никога не се пита човек ли е той или скот.“

И как да свържем патосната словодрисльовщина на тези патриоти с мизерията, с неправдата, с отчаянието на народа, с абсолютната безнадеждност и безпреспективност при младите.

Спомняте ли си страшното клише: „Те умряха, за да живеем ние“. Как ли биха възприели тези, които изпяха песните на Балкана и на Пирина, днешното „едно ферари с цвят червен … това му трябва на човека!“

За това ли загинаха?

Ще завият сирените на 2-ри юни и ще сведем глави пред вечно живите, които дадоха живота си за Свободата и човечеството. Да се помолим да завият сирените в сърцата ни, за да ни предпазят от предателство, за да ни посочат новите пътища …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.