Красимира Василева

При гостуването си в Панагюрище преди време писателят Калин Терзийски постави въпроса кое формира поколенията. И сам отговори – водещите исторически събития. В този смисъл разграничаваме Априлското поколение, Поколението на социализма, това на Демокрацията и пр.

Ето ви една мисъл, съдържаща в себе си нещо историческо, но в същността си дълбоко невярна и едновременно с това точно отражение на едно поколение.

Невярна, защото пропуска да отбележи онези общочовешки измерения, които превръщат пишещия в творец, превъзмогнал границите на времето.

Точно отражение на едно поколение – талантливо, но незадълбочено, знаещо и можещо, но допуснали политическата тенденциозност да изкриви същността. И не на последно място, комерсиализирало и таланта, и любовта. Има нещо тъжно в продадената любов, нали?

Чест прави на писателя Иво Сиромахов, че не допусна в срещата си с панагюрци да се изяви като шоумен. Не допусна ни вулгарност, ни цинизъм, които явно се продават, но определено не са нито израз на освободеност, нито пък бунт срещу еснафската нравственост, с каквато днес се оправдават вулгарни драскачи и журналисти.

Може би от професионална етика той се опита да защити Шоуто, но сам остана в границите на естетичното, на културата.

Смехът, разбира се, е развлечение и оръжие. Смехът е много повече от здраве. И ние имаме нужда от него в тъжните си делници – от смеха на Гогол и Алеко, Рабле и Суифт, но не и от вулгарното кикотене, от порнографията на духа.

Слава Богу, при нас дойде и писателят, не шоуменът Иво Сиромахов!

„Превключих канала“ още на другата вечер, с Катя Зографова. За да се докосна до друго поколение от една и съща епоха. Поколението, тачещо ерудицията и отговорността, научната точност, знанието, което дълбоко вниква в драмата на твореца и епохата. И те кара да съпреживееш и да търсиш отговори на екзистенциалните въпроси. И ти дава досега с духовността и с красотата на словото, въплътило мисълта. Мисъл, която избягва всякаква тенденциозност, избягва ограниченията на всякакви хроно и топосни рамки, на всякакви идеологеми, за да открие онази дълбока истина за човека и Времето, за твореца и Вечното.

Ето в това е разликата между поколенията – в мисленето. Злободневно или вечно, повърхностно или задълбочено, търсещо квинтесенцията на етиката и естетиката или просто нихилистично и „бунтуващо се“ по своему.

И въпросът не е кое е по-доброто, а какво ще остави след себе си и в какво ще възпита онези полуслепи котенца, които наричаме младо поколение, бъдещето на човечеството.

Свързани статии:

Рецептите на Иво Сиромахов за щастлив любовен живот

Диалозите на Катя Зографова в битка с грозните прози на делника