Иван Станчев и приятели в поетична вечер

Красимира Василева

Панагюрският поет Иван Станчев представи своята стихосбирка „От икебана дървесата ги боли“ в салона на Читалище „Виделина“ миналата седмица. В специално обмислената обстановка и сред много приятели срещата започна с презентация на клипове по едноименната песен, изпълнена от братя Неделчеви, както и нейната японска версия, всички те станали хитове в интернет и предизвикали доста противоречиви мнения, но често гледани и запомнени.

Иван-Станчев-представянеВ типичния си иванстанчевски стил поетът заяви, че е някак „срамотно“ да предлага стиховете си на критици, затова предоставя на приятел представянето на книгата, с която вече се бяха срещнали читатели от София и Пловдив.

Приятелят, един от многото приятели Иванови, беше Михаил Гунчев. Той е стрелчанин, който живее някъде между Карлово и Панагюрище и нарича себе си панагюрец. И с право, защото той внимателно следи културния живот тук и знае за него повече от много панагюрци.

Иван-Станчев-представяне2Със завладяваща емоционалност и асоциативност Гунчев представи поета „Иван от планината Станча и от планината Панагюрище“. Това повторение на „планината“ бе метафорично определение за духа на Иван Станчев и на неговата поезия.

С удивително чувство за ритъм Гунчев прочете творби от книгата, най-ярко разкриващи душата Иванова:

Каква удивителна
скука,
да си сред силните
на деня …

Бонсай …
красота,
оперирана до основи.

Тази вечер публиката бе често въвличана в поетичното събитие. Мария Перфанова представи стихотворението на Александър Пенчев, посветено на Иван, Стоил Атанасов изпълни две рок парчета по стихове на Иван, Тотка Лунгарска го поздрави с творбата си „Аврамов дом“, а малкият пианист Васил Влайков изсвири „Ноктюрно № 11“ на Шопен.

 

Срещата на Балкана с Бонсай и Икебана

Източните религии и философии винаги са предизвиквали огромен интерес у нас. Те са не просто екзотика, а докосване до друг духовен мир, превърнал етиката в естетика, а естетиката – в идеал.

Икебаната не е просто система за подреждане на цветя, а символ на сливането на човека с природата. Бонсай (засадено в поднос) символизира битката на дървото със стихиите и най-вече индивидуалността и характера.
Мнозина ги приемат като мода или изкуство, или като философия. И трябва да си поет и българин, за да се усъмниш, за да оспориш хилядолетни вярвания и да им противопоставиш човечността и силата на земната любов.

Срещата на бонсай с Балкана – ето смисъла на стиховете в стихосбирката на Иван Станчев, която продължава духа на „Дяволден“.

„Дърветата са сякаш икебана …“

Но не е ли икебаната (в най-широкия смисъл на думата) насилие, насилие над природния закон, над съвършенството на природата. И не е ли единствено човекът този насилник, който обрича света на „Съдба с живот на осъден“.

Роден в сърцето на Средна гора, дивната посестрима на Балкана, Иван Станчев черпи могъщата сила на планината. И прав е Михаил Гунчев, когато го представя „Иван от планината Станча и планината Панагюрище“

„Танцуващият с небето поет“, чието слово е здраво вкоренено в териториалния говор и в архаизма като мост през вековете, представя своята „Симфония от мечти“. Прекрасно е детството с вълшебните кукли, които все още не знаят, че имат конци и че животът им ще се определя от кукловоди. Но ето голямата мечта и спокойно-тъжното прозрение:

Душата ми иска
света да прегърне,
ала ни с хората,
ни с Господ
небето е до колене.

Всеки би стигнал до омразата, когато чувството ражда „кахъри“, когато „все е никакво общуването на ниво познати“, когато се „разлива в празното“, но поетът стига до любовта:

Не се научихме
силно да мразим,
просто любовта
никога не умира.

От любовта извират страхът и разкаянието,
че отрова съм дал
на човека
протегнал дланта си
гореща.

От любов е тревогата за безпътицата, за страданието ни, защото „Фарът нямаше посока“. А любовта към живота и Колелото на живота са вписани в картината на едно „Селце“. „И е трудно да си обичащ в света человечески – денонощно, когато естеството ни тъне в разруха“, пише Иван Станчев, а после измерва „Амплитудата – Човек и Време“ и более за този „луднал свят“, за България, забравила великите завети на предците.

Това е Иван от планината Станча и от планината Панагюрище. Иван, чиято песен звучи ведно с песента на гората.

Иван, който всички обича и когото всички обичаме!

 

Снимки от събитието може да видите тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.