Нонка Минчева: Лесно е да влизаш в ролята на друг, но е трудно да бъдеш самия себе си

Все по-ярко се очертава проблемът за миграцията на младите хора от малките градове към големите. Основни причини за това са образование, търсене на по-добра реализация, по-висок стандарт на живот …
Панагюрище въпреки, че е град предлагащ много по-големи възможности от други градове с подобен брой жители, също страда от това „обезкръвяване“. Много от младите панагюрци веднъж завършили висшето си образование навън, вече не се завръщат тук. Обаче, без „млада кръв“ никое обществено тяло не би могло да бъде особено жизнеспособно …

Ето защо решихме да ви срещнем с един млад човек избрал да се върне в Панагюрище и да потърси реализация тук. Това е Нонка Минчева – млада, амбициозна и изпълнена с позитивизъм млада дама. Тя два пъти е била в чужбина, където е работила. Имала е и възможността да остане в големия град, но въпреки това е избрала да се върне тук, където е израснала.

Нонка-МинчеваВИЗИТКА
Родена е в Пазарджик. Основното си образование завършва в ОУ „Проф. Марин Дринов“, а средното в Професионална гимназия по химични и хранителни технологии в Пазарджик.
Впоследствие завършва бакалавърска степен в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в специалност „Биология и химия“ и магистърска „Биофармацевтична биохимия“.
От декември 2014 г. е член на Общински младежки парламент в Панагюрище.

Завършила си Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в специалност „Биофармацевтична биохимия“. Какво те накара да се върнеш в Панагюрище, а не да потърсиш реализация в големия град?
– Завръщането ми в Панагюрище е един вид предизвикателство за мен. Най-лесно би било да остана в големия град, но мисля, че и малкият може да предложи развитие за млад човек, въпреки трудностите.

Нонка-Минчева-Лох-нес

На езерото Лох Нес, Шотландия с приятелки от фермата, в която е работила

Знам, че си била в чужбина. Според теб, какво ни отличава от там? Би ли живяла извън България?
– Два пъти ходих на студентски бригади в Шотландия – във ферма в Сейнт Андрюс – Алън Хил. Огромно впечатление ми направи осъзнатото мислене на тамошните хората – по отношение на околната среда, взаимоотношенията помежду им … Там човек успява да се осъзнае като самостоятелен индивид – вероятно заради голямото разстояние от дома и това, че трябва да разчита единствено на себе си. Отделно от това самите те – в случая шотландците, успяват да ни опознаят и осъзнават, че не се различаваме толкова много от тях в чисто човешки план.
Когато човек е далеч от дома успява да се промени към по-добро – неизбежните трудни ситуации го карат да е съпричастен и към трудностите на другите, както и обратното. Тази съпричастност е стъпка в положителното израстване на всеки.
Вярвам, че когато дадеш на някого добро, той ти го връща неколкократно.
Това, което ми хареса най-вече в Шотландия е спокойствието. Там почти не можеш да видиш угрижени хора. Например, шотландците са по-сигурни за бъдещето на децата си отколкото ние тук. Знаят, че щом завършат университетското си образование, ще успеят да се реализират.
Там дори да работиш за минималната за страната заплата, успяваш да се чувстваш „човешки“, да си позволяваш дори малки глезотии, докато тук не е съвсем така. Това, че не се замисляш за всекидневните разходи и за това как ще ги покриеш те кара да се чувстваш по-спокоен.
Въпреки това, не съм сигурна дали бих могла да заменя България за друга държава.

А какво те задържа тук, в Панагюрище, в България?
– Основни фактори, които ме задържат тук разбира се са семейството и приятелите, които са важни за всеки един от нас.
Трябва да се борим в условията, в които сме поставени. Ако всички решат да напуснат града си или държавата си – то какво би останало …
Много важна според мен е подкрепата за хората, които искат да останат както от държавата, така и помежду ни.
Надеждата и оптимизмът, че нещата в България ще се променят са силни. Тук имаме с какво да се гордеем – не само с история и не само с природа, а и с ценни хора – най-важният капитал за една нация.
Това, което според мен най-силно ни различава от хората в европейските държави, които обикновено ни се дават за пример, е чувството за общност.

Имаш опит и като учител в Професионалната гимназия по информационни технологии, мениджмънт и туризъм тук.
– Да. През първият срок на учебната 2014-2015 г. преподавах „Биология“ в Професионалната гимназия. Останах с чудесни впечатления от работа си с учениците там. Особено от начинът им на държание и на приобщаване. Взаимоотношенията ми с учениците бяха важни и ценни за мен, а се надявам и за тях.

Нонка-Минчева-Лекция

Момент от лекцията „Не на агресията“ проведена в ОУ „Проф. Марин Дринов“

Ти, като член на Общинския младежки парламент взимаш участие и в много от начинанията му. Разкажи ни нещо повече.
– В началото на май бях част от инициатива на ОМП „Не на агресията“. Тя имаше за цел да покаже нашия поглед върху различните видове агресия, случваща се между учениците в 5 и 6 клас. Избрахме този възрастов диапазон, защото тогава децата са най-податливи на агресия – и като агресори и като жертви. Разгледахме характеристиките и особеностите в чертите на поведение на насилника и жертвата. Страничните наблюдатели също част от агресията. В този смисъл правилната им реакция в дадената ситуация е от голяма важност.
Тази инициатива я проведохме в ОУ „20 април“, ОУ „Проф. Марин Дринов“ и СОУ „Нешо Бончев“.
С радост мога да споделя, че по време лекции те посветени на агресията, интересът от страна на учениците бе значителен. При всяка една от тях те разказваха реални ситуации, които им са се случили. В процеса на дискусията те разбираха правилната реакция за всяка една от коментираните ситуации и начинът, по който да я преодолеят в бъдеще, ако им се наложи.
Надявам се, че след тези беседи сме постигнали търсеният от нас резултат и сме успели да насочим учениците към правилните действия в бъдещи ситуации.
Други реализирани от Младежкия парламент идеи са инициативата „Безопасно движение по пътя“, „Трудова борса“ 2015, на която бяхме съорганизатори, Международният танцов фестивал „Пъстър свят“ и др.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели и особено на младите хора в Панагюрище?
– Ще започна с част от една любима за мен мисъл на Шекспир: „Преди да се предадеш – опитай!“.
Лесно е да влизаш в ролята на друг, но е трудно да бъдеш самия себе си!
Желая на всички панагюрци да са по-сплотени и да се уважават един другиго.
Искам да благодаря на семейството си – това, което съм днес се дължи на тях. Благодаря на хората, които ми подадоха ръка в труден момент в Панагюрище и ми дадоха шанс да покажа възможностите си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.