За морала и битката за преференции

1 779 броя бяха невалидните бюлетини за общински съветници в общината, сметнаха от ОИК след 25 октомври. Това е почти 10 % от всички бюлетини. Грешките на избирателите бяха няколко типа. Едни от хората откровено се бяха отказали да гласуват за съветници и не отбелязваха нищо. Дали нарочно или по-скоро от затруднение, не мога да преценя. За по-възрастните според мен със сигурност е било затрудняващо да намерят номера с предпочитанията си в интегралната бюлетина. Това е личен проблем обаче и не се знае дали има начин да се преодолее, поне докато трябва да гласуваме само с хартия.

урнаПри някои от бюлетините си личеше, че хората са подходили много старателно, но вниманието им е било отклонено към дясната част на бюлетината – тази с преференциите. Според мен кандидатите, които са работили за себе си, на моменти са прекалявали. Така са насочили вниманието на избирателите си към кръгчетата, но са пропуснали да им кажат, че „кръгче без квадратче” не върши работа. Така много от бюлетините бяха с отбелязана преференция, но за коя партия … не ставаше ясно. И тези бюлетини отиваха в коша за боклук, казано образно.

Тук идват и размисли за смисъла на преференциите, по-точно за морала в битката за преференции. Оставям настрана синдрома 15-15 и 13-13. Става дума за напора на кандидатите непременно и на всяка цена да си осигурят място в избраните съветници. Убедена съм, че на моменти тези амбициозни хора са забравяли, че все пак една партия или коалиция им е записала името в тази листа и й дължат лоялност. Да, няма лошо да работиш за себе си, но на първо място трябва да е групата, идеята, ракетата-носител, а после идва ред на преференцията. Конкуренцията е хубаво нещо, ама когато е премерена, а не като „див капитализъм”. Оказва се, че в България този термин е знаков не само за икономиката.

Пък и каква толкова е ролята на един съветник. Власт ли е това, пари ли, престиж ли, измъкване от сянката на неизвестността ли?

Била съм общински съветник и знам колко случайно или субективно или нецелесъобразно могат да минават пред очите ти точка след точка от дневния ред на една сесия. Знам колко „уморени“ могат да бъдат заседанията в комисиите, колко скучно звучат формулираните точки и теми. Знам колко на парче се мисли, а нервите са само за сметка на онези, които се захващат с проблемите насериозно. Мнозинството обаче е само в ролята на слушател.

По мое време нямаше заплащане на този труд. Сега е добре, че има. Но нека никой да не си мисли, че е нещо много велико. Обаче … всеки си има критерий. И за пари, и за морал, и за честност.

Та за морала в преференциалната битка ми бе основната тема. Защото преференциалното гласуване си е вид мажоритарен вот и това е възможност, от която не бива да се отказваме. Ама да не я побългаряваме и да я превръщаме в битка в името на собственото си самочувствие. То за самочувствието има по-важни неща, като това да правиш всеки ден по нещо истинско и честно.

Веселина Велчева, член на СИК

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.