По пътят на пилигримите на границата на два житейски етапа

Как ли се минават почти 800 километра пеша с раница на гърба? И в името на какво – да провериш себе си, да се докажеш пред някого, да се спасиш от нещо … Това се питах докато крачех към дома на Стайка Атмаджова. Тя се завърна от продължително митарстване из Европа в родния си град и, както сподели по-късно, вече не възнамерява да напуска страната си. А на финала на този период от живота си е решила да го ознаменува с едно драстично пътешествие. Наистина пътешествие – не с кола, влак или самолет, а … пеша и то по Пътя Камино.

Стайка-Атмамджова

Стайка Атмаджова

Признавам си, преди разговора със Стайка не знаех много за Камино. Знаем, че няколко амбициозни панагюрки бяха извървели част от него и мислено ги поздравявах за куража. Но какво точно значи Ел Камино, не ми бе станало ясно. Още по-трудно ми бе да усетя смисъла на това усилие. Защото, съгласете се, да изходиш 781 километра, колкото е официалният път през Испания на т.нар. Път на пилигримите, не е само усилие на мускулите, а по-скоро усилие на волята, характера, ума.

С Атмаджова разговаряме в красивия й дом в Панагюрище, обзаведен с вкус, чист и подреден. Малкият апартамент се намира почти в края на града и от леката височина се вижда част от панагюрския пейзаж. Първото нещо, с което ме впечатлява новата ми събеседничка е убедеността й, че тук е хубаво, че градът е много удобен за живот, че никъде в Европа, включително в Италия, където е работила девет години, не е по-приятно от България.

Пътят „Камино де Сантяго“ е днешната проекция на древния път на пилигримите. Съвременните пилигрими тръгват обикновено от един френски град Сан Жан на границата с Испания, после трасето криволичи по Пиренеите, криволичи през северна Испания и приключва в Сантяго де Компостела, най-големият град в област Галисия, Испания, близо до океана. Затова е Пътят носи името на този град. В него е едноименната катедрала, където са мощите на Свети Яков.

От началото на новата ера това е поклоннически маршрут, изминаван с такава цел от хиляди хора от най-различен социален тип. Същото е и сега. А в последните години Пътят стана доста актуален и в България, благодарение на превода на няколко книги и сполучливите пътешествия на серия българи. Част от пътешествениците са и от Панагюрище, основно дами – със силен дух и творческа амбиция. Една от тях е Стайка Атмаджова, към която зададох серия въпроси и получих интересни отговори.

Ел-Камино

Защо пое по пътя Камино?
– Гледах филм за пилигримите и … Реших, че мога да опитам, че трябва да опитам. Прозвуча ми като знаково преживяване на границата на два етапа от живота ми, която планирах. И се получи! Доволна съм, че осъществих една своя мечта и дори и само това да е, пак си заслужаваше да мина по Пътя Камино.

А за каква граница говориш?
– Реших, че ми стига Италия и чужбина, че вече искам да се прибера у дома в Панагюрище, в България. Тук е най-хубаво, казвам го убедено и не искам да повярвам в искреността на хора, които твърдят обратното. На границата на два етапа от живота ми реших, че ми трябва ново сериозно преживяване, нещо категорично и не толкова лесно. Избрах Камино и го изминах цялото – 780 километра официално, а иначе малко повече. Иначе се смята, че и 100 километра да изходиш, вече си го извървял. Според мен това не е достатъчно, трябва да стигнеш до края и да влезеш в катедралата с мощите на Св. Яков.

santiago2015-979Разбирам личния ти мотив, но не разбирам идеята свързана ли е с религиозно чувство?
– Не, още повече, че не съм католичка. Пътешествениците по Камино не повтарят в оригинал мотивацията на първите пилигрими, но не се наричат и туристи. Усещането е нещо различно и всеки има своя личен мотив.

Панагюрци те познават като лекоатлет и маратонец от близкото минало. Вероятно това е в основата на успеха ти по пътя?
– Не бих казала. Да, имам спортни умения, добити в клуб „Б. Мулешков“ в Панагюрище. Годините в спорта ми дадоха нещо повече от мускули обаче. Дадоха ми увереността, че можеш да преодолееш умората, отчаянието, страха от разстоянието.

Преди да тръгнеш направи ли някаква подготовка?
– Само като организация и багаж. Физически не можеш да се подготвиш. Подготовката е в ума, в духа, в решението, във вярата, че искаш и можеш да успееш.

Кое беше най-трудното по Камино?
– Променливото време в Пиренеите и … раницата, макар да си я направих само 7 килограма. На моменти имах чувството, че вятърът ще ме отвее, после пък ставаше горещо, после пък решавах, че ще мина не един, а два етапа. И … беше прекрасно!

Кое беше най-хубавото?
– Общуването с толкова много хора. По Камино тръгват различни хора – богати, бедни, щастливи, страдащи, болни, възрастни. Някои са преуспели, други – не … и всички там са еднакви. По Пътя има значение само пътят, нищо друго. Там забравяш кой си, забравят тревогите и света, от който си тръгнал. Невероятно е, чувстваш се нов човек, който може с всичко да се справи. Идва ти нова сила, нова увереност в собствените сили. За мен самата беше забавно да усетя как не ми трябва нито телевизия, нито дори интернет, макар телефоните да имаха обхват. Сменяш настройката си тотално, поне за месец.

Казваш, много хора, нови запознанства …
– И това е част от романтиката. Настигаш групи или самотни хора, теб те настигат, комбинираш се за няколко десетки километра с някого, после с други. И всички около теб имат цел като твоята. Множество от хора, обединени в една идея, ето това е най-приятното в тази общност, в която живееш за известно време. Имаш усещането за особена енергия около себе си.

santiago2015-1068А за колко време измина Пътя?
– 781 километра минах за 29 дни, после дори продължих извън Камино, за да видя и още неща от Северна Испания. Траекторията на Камино през Испания е осеяна с туристически обекти, в които пилигримите могат да преспят и хапнат. Това е бизнес, но всичко е много мило и естествено, скромно. На моменти е забавно, ако искаш да приемеш живота от тази страна. Често трябва да спиш в общи спални от 3 до 30 легла. Но заспиваш, бързо съборен от умора и емоции. Има оборудвани бани, поднася се храна в малки или големи крайпътни бази. Но ако търсиш максимални удобства, значи не си за Камино. За да минеш по него трябва едно – да си отворен за нови контакти и лична воля.

Срещна ли други българи?
– Да, двама студенти бяха тръгнали, при това почти без пари. То там хората си помагат, а и има начини да се изхраниш. А по пътя е толкова красиво и често осеяно с плодове. Там видях градини със смокини, големи колкото юмрук, сладко като мед грозде, огромни ябълки. И никой не ти се кара като си откъснеш. Имаше всякакви хора – от цял свят – китайци, американци, европейци, балканци … Аз общувах на италиански, но винаги поправях тези, които смятаха, че съм италианка. Казвах, че съм българска и мнозина намираха това за много интересно, не се чудеха коя е тази страна и това ми беше много приятно. Тръгнах сама, а намерих толкова много приятели.

Как ти се видя Испания?
– Очарована съм. Големи жита, плодове, мили хора и нито местенце необработена земя. И страхотна кухня. Вече знам, че за да усетиш същността на една земя, трябва да хапнеш от местните ястия. А и там знаеш, че всичко е чиста храна, откъсната от съседната градина. Пак бих отишла там, но за малко. Вече съм си у дома!

2 отговора на “По пътят на пилигримите на границата на два житейски етапа

  1. Гордея се,че Стайка е мой приятел ! Следих с вълнение всеки неин ден по Камино и се възхищавах на силата на духа ѝ.Това е път за избрани !След него не си същият и вече нищо не може да ти се опре.

    Харесвам

  2. Стайка е голям спортист и Човек за мен винаги съм и се възхищавала и се радвам, че винаги успява и е усмихната въпреки всичко! Желая и много здраве, щастие, успех и късмет! Ю🍀

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.