Доц. д-р Атанас Шопов

Има епохи, които сами по себе си са важни, в тях борбите и резултатите имат огромно значение за определяне на перспективата в историята на даден народ. Те приковават и ще приковават завинаги вниманието на нас потомците. В тези велики епохи и малкото се оказва значимо, защото всеки вграден камък е част от фундамента на бъдещето. Една такава епоха за нас е Българското възраждане. Епоха, която имаше нужда от герои и която наистина роди такива личности на революционното действие. Те бяха „безумни мечтатели” и неуморими радетели за национално свестяване и еманципиране на народа ни.

Стоил Финджеков – Топчията

И всеки разказ за тях, останал ни от съвременник, придобива непреходно значение за потомството, което търси в него частица от истината за поривите и дейците на тази епоха.

Тази година се навършват 140 години от Априлското въстание от 1876 г., което е върховна изява в стремежа на българина за свобода. То е най-величавият ни подвиг в борбата срещу османския поробител. Въпреки наложената цензура в Османската империя, въстанието намира широк отзвук по света.

С кремъклийки, пищови и черешови топчета българите възвестиха на света, че са народ достоен за свобода. Залповете на черешовата артилерия се чуха в цяла Европа. Изпълнена с много символизъм и драматизъм, тази самобитна наша артилерия възвести на всички, че тиранията трябва да има край. И наистина пророчеството се сбъдва. Беше чута молитвата на Стоил Финджеков – Топчията: „О Боже, освети ни нас и нашето слабо оръжие и топа да бъде страшен, и въстанието. Милостиви Боже, молим твоята сила небесна да бъде с нас, … като сме приели тази голяма народна работа…”

Георги Бенковски

Сбъдва се и пророческото обръщение на Георги Бенковски към него: „Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свободата.”

Въстанието е потушено с невиждана жестокост. Хиляди са жертвите, заточениците и хвърлените в затворите. А залповете на „Черешовата артилерия” отекват в столицата на империята и в Европа.

От една дописка от 1896 г. разбираме, че след потушаването на въстанието, турските войски, заедно с другите си трофеи от Панагюрище, откарват в Одрин, а от там в Цариград, един от черешовите топове, които въстаналите са отправили срещу султанската власт. Дали по заповед от високо място, или от просто любопитство, този топ е фотографиран в двора на Одринския затвор, заобиколен от четирима затворници-въстаници, от които двоица държат знамена. Въпреки обявлението в сп. „Светлина” не е установено дали има живи от тези лица. Обаче от заптиетата „оня, означен с цифрата 1 се наричал Чауш Ханъмооглу и неговите тирански постъпки със затворниците са биле връх на безобразието.”

След съобщенията за невижданите дотогава черешови топчета, вестниците известяват, че на 7 май 1876 г. с влак от Одрин е донесено в столицата Истанбул „едно много интересно оръдие, пленено през последните дни от императорските войски при сраженията срещу българските бунтовници…” В Одрин имало и други такива, но този бил най-големия и най-изящно изработения, на дъното покрит с желязна плака дебела около 1,5 сантиметра, в средата обвит, както и при устието му, с три плоски железни обръчи, дълъг 1,5 метра, а в диаметъра на отверстието му 10 сантиметра. Вместо гюлета въстаниците са си служили с топки на кантари.

Един панагюрски черешов топ в одринския затвор

В спомени си, писани и напечатани след години, д-р Христо Стамболски разказва при каква тържественост черешовото топче е прекарано по централните улици на османската столица. Той съобщава като очевидец за факта: „В четвъртък, 27 май след обед настигнах на моста Кара-кьой едно шествие предвождано от един майор на кон, с извадена сабя, с по един взвод войници на дясно и на ляво, а между тях един особен топ на кола. Пред това шествие вървеше бавно една банда военна музика и навлизаше вече в Галата, за да се изкачи по главната улица на Пера и Таксима и стигне до казармата Меджидие къшласи, гдето щел да бъде поставен този топ за показ на публиката, за да се уверят европейците, поне тъй разправяха турците, че действително българите са въстанали против държавата и са си служили с този топ, наречен керез-топу (черешов топ).” Той последва това шествие по цялата главна улица на Пера и чува разни коментари от турци, гърци и арменци за действието и фабрикацията на тези черешови топове. Общо е мнението, че всички са изненадани от това ново военно изобретение.

Топчето трябвало да бъде оставено на показ, за да се уверят европейците, че българите действително са въстанали против държавата и си служили с него.

По спомените на д-р Стамболски, „професорът по френска литература в медицинското училище г. Gandon в един приятелски кръжок, казал: глупави са турците, като правят такава официална демонстрация с този топ, от която всеки разумен и безпристрастен човек би се поразмислил и преценил гнета и тиранията на турците върху българите, за да прибегнат последните към такива военни оръдия за освобождението си от несносното варварско иго!”

И наистина тази самобитна артилерия възвести на света, порива на българите за свобода.