Вярата може да е най-удобният повод за война

Афганистанецът Султан Хабиби, психолог и преводач, за бежанците и неговата българска „следа“ за читателите на „Време“

В такива моменти най-силно обичам професията си. Тя ме среща с толкова различни хора и всеки е една нова дестинация. Няма нищо по-обогатяващо от това за 20 минути един човек да те дари със своите идеи и впечатления от необятния свят наоколо. Това е най-красивият туризъм, който животът може да ти поднесе в този наш свят, който уж отеснява, но все остава невидян.

бежанциПътуването към света „без пари“ е едно от любимите ми занимания. Уважавам тези, които спестяват за екскурзии. Аз не успявам, не това ме амбицира. Но не пропускам едни други пътешествия, тези, които правя с всеки нов диалог.

Неустоимо е удоволствието да пътуваш по света с думите на интересен събеседник, който ти говори не в километри и обекти, а в мисли и разсъждения. Не можеш да огледаш цялата Русия или Америка, нали, но можеш да ги видиш в размислите на човека срещу теб и да си отговориш на въпроси, които дори не си си задавал.

Така се получава и в разговора ми със Султан Хабиби. Срещам го на едно възможно най-необичайно място – село Бъта. Не бих го различила, ако не ми го бяха посочили, при това с похвалното: „Виж този човек, нали си журналист, афганистанец е и е преводач в центъра за бежанците. Много е приятен.“ Е, как да го изпусна.
Оказва се, че съпругата на Султан, млад мъж на малко над 30 години, е от селото. Какво ли не се случва на човек! Но при него е обяснимо по чисто човешки. Семейството на Султан емигрира от Афганистан преди няколко десетилетия, още докато той е дете. Момчето завършва тук средното си образование после завършва психология. Това ме изненадва, защото за една хуманитарна специалност е необходим богат езиков речник с всичките му нюанси и идиоми. Но виждам, че Султан говори отличен български, богат, пълнокръвен, та дори по-стилен от редица кореняци българи.

Съпругата си събеседникът ми намира в столицата и с нея го свързва не просто съдбата, а и решението да живее тук. Харесва му в България, харесват му хората, харесва му нивото на цивилизованост. За това ще си говорим на няколко пъти в срещата. Султан споделя нееднократно, че една от причините за остане тук е образоваността на българското общество. Липсата на образованост, според него, е и основната причината за трудната адаптация на бежанците в Европа. Това е и центърът на диалога: мигрантите и България, Европа, Света.

Султан-ХабибКъде работите, г-н Хабиби? Имате ли право да давате интервюта.
– Преводач съм от персийски в единия от трите бежански лагери в София. А колкото до правото на среща с журналист, не се съмнявайте, че ще кажа нещо, което е неподходящо за публикуване.

А знаете ли и други езици?
– Английски, но не мога да превеждам от английски, той си е за моя употреба. Важен ми е, за да се чувстван добре информиран.

Значи черпите информация от английски, български и арабски медии?
– А как иначе. В днешните времена, за да е сигурен във фактите, човек трябва да ползва много източници. Когато нещо ме интересува, проверявам поне 20 различни сайта.

Не вярвате би на българските медии?
– Не е въпрос на вярване. Те също невинаги имат точната информация, дори и фактологията на дадено събитие. Ползват няколко, но еднакви източници, които тиражират световните новини. И мисля, че това не е достатъчно.

Със Султан Хабиб говорим в деня, когато изтече „новината“, че турската страна е забранила на Доган и Пеевски да влизат в Турция. В отговор на въпроса ми какво мисли по тази тема, Султан спази философията си: „Не знам, нямам достатъчно данни, „новината“ засега не е потвърдена официално!“
Впрочем и до днес, 24 февруари, „новината“ за забраната заглъхва, без да се разбере дали е истина. Което е толкова глупаво, че не прави чест на никого, включително на журналистите.
А разговорът тръгва натам, накъдето ме води „туристическият“ ми дух.

Мигрантите, с които работите, откъде идват, много ли хора са на ден?
– Те са минали първия център близо до границата и се изпращат в София, в един от трите лагери. Не са много, не бих казал, че съм твърде натоварен. Лагерът е с капацитет 600 човека, а в момента в него са настанени по-малко от 150.

Защо толкова малко?
– Никой, абсолютно никой от тях не иска да остава в България, аз поне не съм имал такъв случай. Всички гледат на нас като на междинна гара към Европа.

Не са добри условията в лагера ли?
– Напротив. В него има всичко необходимо и то никак не е лошо. Просто не искат тук. Искат да живеят в по-развита и богата държава. Смятат, че там ще имат по-голям шанс за поминък, за реализация.

По медиите непрекъснато се пише, че основно са привлечени от щедрите социални помощи в Германия, например.
– И навярно е така. Но аз говоря от своите впечатления. Не е трудно да добиеш представа за човека насреща. Виждаш облеклото му, виждаш, че е тръгнал със семейството си. Понякога съм превеждал на семейства, съставени от три поколения. Виждаш умората им, отчаянието им, но и решимостта им да се спасят от всичко, отивайки в Германия.

Значи им се предоставят добри условия за живот в лагера? Това не ги ли задържа поне там за по-дълго?
– Не, не искат. Казват, че ако е възможно биха тръгнали веднага. Не ги плаши пътят, та те идват от толкова далече и са доста близо до „мечтата си“.

Откъде са основно бежанците?
– Те още не могат да бъдат наречени бежанци, а са в процес на търсене на убежище. Основно идват от Афганистан, Сирия, Ирак. А там се води война. Пак казвам, личи си нещастието на тези хора. Има провинции и погранични райони, в които не можеш да живееш, където се стреля непрекъснато, не можеш за си сигурен за живота си, камо ли за бъдещето на децата си. Войната промива мозъка на хората, отчайва ги до дъното на душите им, сменя трайно мисленето им.

Знаете ли какъв е животът в Афганистан, това е родината ви?
– За момчетата там има два варианта: да отидат при талибаните или да влязат във войската, тоест пак да влязат във войната. Това са алтернативите особено на границата с Пакистан.

Имате ли впечатления какъв процент от мигрантите са водени от икономически причини?
– Мисля, че около 30 %. Те не бягат от война, но бягат от мизерия.

Добре! Но какво става: отиват в Европа, но запазват на 100 % начина си на живот, не научават дори езика. Сякаш не искат а го научат.
– Така е и това е голям проблем. Изобщо интеграцията не се получава така, както Европа иска и полага сериозни усилия и средства. Пак ще кажа за войната – тя сменя ценностната система на хората, те вече не вярват на тези неща, на които ние разчитаме – образование, знание, култура …

Защо?
– Въпрос на цивилизованост, а и тези хора живеят в много затворени общества. Затова съм убеден, че ниското ниво на образованост, както го разбираме ние, е основната причина за провалянето на интеграцията на тези хора. Всеки по-буден се откъсва от групата и се реализира отлично, но това е едно усилие, което не всеки разбира, че трябва да бъде направено.

А има ли роля в това религията?
– Има, убеден съм в това. Не за друго, а защото тя капсулира малцинствата. Оттам тръгва и неграмотността, разбирана като приемане на другия начин на живот, желанието да го разбереш. Отново трябва да говорим за ниво на образованост. Опасявам се също, че вярата може да се окаже най-удобният повод, проблем, за започване на война.

Според вас има ли мигранти, които биха се върнали в родината, си след като ситуацията се успокои?
– Да, една част биха се върнали. Това са хората около 30 години. Но май-младите, под 20 години – не.

Семейство Хабиб всъщност е дву-религиозно. Той е мюсюлманин. Казва, че не е виждал никакъв проблем с това, включително от православната църква. Усещам, е това не му е важна тема, пък и казва, че никой вкъщи не е краен в религиозните си убеждения. Някак темата не го интересува. Пита го за черните шамии, които мюсюлманките носят в центъра на Брюксел, например, както виждаме по репортажите. Според него причината е отново в ниската цивилизованост.

„Никой на никого не иска да отнеме религията. Това не може да бъде пречка за интеграция. В обществото, поне тук, в Европа, те мерят не по религия, а по знания и умения. Аз никога не съм имал проблеми в този смисъл. Има групи и хора обаче, които се опитват да се възползват от религиозните различия и акцентират върху тях. И някои се поддават.“

Останах доволна от поредното си „туристическо“ пътешествие. За 20 минути разбрах за потока мигранти в България стократно повече, отколкото всички новини, които гледам (а аз не ги пропускам!) Неимоверно приятен бе разговорът ми със Султан Хабиби пред читалището в Бъта в деня на Конкурса за най-добро вино“ по повод Трифон Зарезан. Минах стотици километри, без да мръдна от мястото си, но се почувствах толкова обогатена. Защото срещнах един нов човек, афганистанец, който говори страхотен български и който не се колебае да каже това, в което вече трудно вярва и българинът – знанието, образованието, това са ценностите. Скоро не го бях чувала от българин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.