Мария Терзийска – стрелчанското кокиче на поезията

Мария-Терзийска-Стрелча

Тя е млада, умна, красива и пълна с енергия. Тя е Мария Терзийска, момичето от Стрелча, което навлиза с бързи темпове в света на поезията. Също като чистото кокиче, което с появата си предвещава пробуждането на нов живот, така и Мария внася струя свежест в загладнелия за ново творчество свят.

Това младо момиче е претворило душата си в цикъл стихове, посветени на любовта – тема вечна и свята колкото света… Стиховете на младата авторка представят любовта в различните й форми и измерения. Болезнено откровено и по тийнейджърски емоционално звучат стиховете на Мария, но въпреки това тя се стреми да пренареди заобикалящия я свят по свой начин. Да го назове със своите думи, а това означава да го открие чрез своята поетично настроена индивидуалност.

Мария Терзийска е на 16 години и учи в СОУ „Св. Св Кирил и Методий“ в град Стрелча. Чувства се късметлийка, тъй като има чудесно семейство и невероятни приятели, които я подкрепят във всичко. Обича да слуша музика и да чета книги. Любимият й певец е Владимир Ампов – Графа. За любовта си към поезията и българския език Мария благодари на преподавалите си Мариана Няголова и Радослав Русев.

Мария-Терзийска-Стрелча-2

Здравей, Мария! Как се запали по писането на стихове? Кога започна?
– Всичко се случи неочаквано. Един ден изпитах странно усещане, почувствах нужда да изразя по някакъв начин бурята от емоции, която бушуваше в мен. Седнах, взех белия лист и химикала, и започнах да пиша стих. След като го завърших, се почувствах по-добре и разбрах, че това е моят отдушник.

От къде черпиш вдъхновение?
– Черпя вдъхновението си от живота! Понякога от положителни, понякога от отрицателни емоции. И в двата случая се ражда нещо красиво.

От какво се раждат стиховете и с какво се хранят?
– Според мен стиховете могат да се родят от най-малките неща, които могат да докоснат душата ти и се хранят с обич!

Какво обичаш да четеш и кой е любимият ти автор?
– Обичам да чета най-вече българска класика и фентъзи. Обожавам творчеството на Виктор Юго, Тери Брукс, Иван Вазов и моят добър приятел и учител Калин Терзийски.

За себе си ли пишеш? Важно ли ти е да те четат и защо?
– Пиша за себе си и околните. Да, за мен е важно да ме четат, защото искам моите послания да докоснат душите и сърцата на хората.

Бягство ли е поезията?
– Да, за мен е бягство! Бягство от злобата, завистта, алчността и всичко лошо, което ни заобикаля. Поезията ражда любов и светлина!

Как може да бъдат насърчени младите хора да четат повече?
– За съжаление, от това, което виждам, е почти невъзможно. Но надежда винаги има. Познавам много млади четящи хора. Може би трябва да се поговори с тях и да се обърне внимание на вкусовете и потребностите им в литературния свят.

Какво мислиш за кампанията „Книги за смет“?
– Кампанията е много хубава. Аз лично я подкрепям и бих се включила. Смятам, че трябва да има повече подобни инициативи и да се правят по-често.

Превзел ли е светът на новите технологии креативността и въображението ни и мислиш ли, че книгите са заложници на новото време?
– Да, определено отговорът на този въпрос е положителен, за съжаление. Електронните медии и интернет пространството изместиха книгите от ежедневието на хората. Може би от там идва и спадът на четене при младите.

За какво мечтаеш?
– На първо място мечтая да бъда истински човек, добър човек! Мечтая да продължа да се развивам и да стана добър писател, а защо не и да издам книга.

Какво е посланието, което искаш да оставиш на читателите чрез своите стихове?
– Посланието което искам да отправя е да бъдем добри и да забравим злобата. Да живеем живота си обичайки се, защото той е прекалено кратък, за да го тровим с негативни емоции. Нека се обичаме, нека си имаме доверие и си помагаме, нали затова сме хора!

 

Отминало детство
(на двама мои приятели – диаманти стъпкани от хората в калта)

В един миг моето детство свърши,
когато „идеалният“ свят се прекърши.
Разбрах, че е лъжа и измама
в него нищо идеално няма.
В него, който и както свари
препречва ти пътя и ти удря шамари.
Да си добър вече стана грях,
за да те уважават трябва да всяваш страх.
И най-лошите са съдници,
а добрите хора са престъпници.
Вземат подем злобата и парите,
търкалят се в калта доброто и мечтите.
Всеки обвинява без да знае,
не го интересува, за истината нехае.
Искаме да окаляме тоз, който е пръв
дори да плаче със сълзи от кръв.
И мен тормозиха и обиждаха,
искаха да страдам, те ми завиждаха.
Всичко чисто и красиво е в друг свят,
в нас остана само черния цвят.

 

Молитва

Молих Господа и небето
да ме съберат с този в сърцето.
Но дали молитвата не чуват
или от любовта ни се страхуват?
А и кой не би се страхувал,
дали някой това е виждал и чувал?
Едно сърце за друго да живее,
една душа за друга да плаче и се смее.
Все по-силно аз се молих,
с демони и ангели се борих.
Получих всичко, но не и теб,
нямам сърце от огън, а от лед.
Няма смисъл вече да се моля,
сама за любовта си ще се боря.
Дори срещу Бога ще застана аз,
ако той застане между нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.