Екскурзионно летуване

40 години експедиционен отряд „Райна Княгиня“

Екскурзионните летувания винаги са били извор на незабравими изживявания. Едно такова истинско приключение са преживели и децата от експедиционен отряд „Райна Княгиня“. Със сигурност обичта към родното, към българското се изгражда точно по този начин. Когато пътувайки сетивата ти имат възможността да се изпълнят с красотата на заобикалящата те природа, с неповторимостта на пурпурните изгреви и залези, с полъха на играещия вятър, с чудните песни на птичките в гората. Умората не тежи, а покорените разстояния дават криле и усещане за победа.

И става така както го е казал Алеко: „Опознай Родината, за да я обикнеш“.

На-връх-Алексица

На връх Алексица

С нетърпение дочакахме сутринта на 17 юли, когато всички с радост се събрахме на автогарата и тръгнахме за Карлово. Като се настанихме в туристическата спалня над града и разгледахме забележителностите му, следобед отидохме в град Сопот в къщата-музей Иван Вазов и женския метох, в който се е крил Васил Левски. На другата сутрин с влак заминахме за Хисар. Там разгледахме археологическия музей и останките от крепостни стени, водопроводи и бани, останали от римско време. Направихме си снимки на крепостта камилите. на другия ден, в четири часа сутринта, с раници на гръб, потеглихме за хижа Фенера. Предстоеше ни двадесет и пет километров преход с изкачване по високите скали на планината. Уморени пристигнахме на хижа Фенера на обед. Следобед се изкачихме на връх Фенера. Легендата разказва:

Мечата-дупка-под-връх-Фенера

Мечата дупка под връх Фенера

По време на втората българска държава тук се издигала стражева кула, която служела за наблюдение на тракийската низина. Когато турците завзели Тракия, тази малка крепост останала с години българска твърдина. Задачата на крепостта била да следи движението на неприятеля из Тракия и да приема сигнали от крепостите в Родопите, като ги предава на север, към Търново. Сигналите се подавали чрез огън, запалван вечер на върха. Поробените тракийци виждали светлината и се казвали: „Фенерът свети, жива е България!” Този огън продължил да свети почти тридесет години и от тогава останало името на върха – Фенера.

Хижа „Фенера” се намира на 1854 м. над. височина. На около 200 метра на юг от нея се издига връх Козият граман. Тук личат развалините на вековната крепост. На другия ден се разходихме до местността Мечата дупка. Брахме ягоди, малини, играхме различни игри. Вечерта изнесохме програма пред нощуващ в хижата отряд от град Русе. Преходът ни продължи за хижа „Чивира”, над която се издига най-високият в тази част връх Алексица. Предполага се, че върхът носи името на византийския император Алексей Комнин. Преходът от хижа „Фенера” за хижа „Чивира” започна от три 03:30 часа през нощта. На разсъмване, по средата на пътя видяхме вековна бука с табелка, на която пишеше: „Историческо място”. От водача на групата научихме, че на това място турци са избили четата на Стана Войвода. От тази битка само тя е останала жива, като се скрила в една хралупа. Прибрала се в родното си село Старосел и доживяла да дълбоки старини.

Прехвърлихме връх Алексица и пристигнахме в хижа „Чивира”. Тя се намира на 1450 м. надм. височина. Името й е турско и означава поляна с връх. На следващия ден тръгнахме на поход до хижа „Средногорец” отстояща на 45 мин. път от хижа „Чивира”. Захласнати стояхме пред нея. Тя беше като дворец от приказките: с хубава веранда, построена в прекрасен архитектурен стил – сполучливо съчетание на гори и поляни, модерно обзаведена. Тук се издигат високи буки. Има прохладни алеи в гората, малки водопадчета. Районът е осеян с гъби, малини, горски ягоди.

На-връх-Богдан

На връх Богдан

Детелинова-грамада

Детелинова грамада

На запад от „Чивира” се намира връх Богдан – един планинските ни първенци. След закуска се отправихме за върха. Пред нас се редуваха обширни горски поляни, с мека като килим трева, високи назъбени скали, превъплътили изображения на животни и най-различни фигури, вековни буки и борови насаждения. Хижа „Богдан” е и на метеорологична станция, от която със специални за целта съоръжения се предават данни за времето. Направи ни впечатление картосхемата на района, която дава възможност на всеки турист да се ориентира. Видяхме и Детелинова грамада. Тук през 1860 година четниците на хайдушкия войвода Дончо Ватаха положили клетва. Естествено укрепеното в скалите място, наподобяващо пещера, било сигурно убежище за хайдутите. Всички минахме през тясната пещера, която има вход и изход и си направихме снимки. Оттук неусетно се изкачихме на връх Богдан. На другия ден, в пет часа сутринта, колоната потегли за хижа „Бунтовна”. С нас водехме и голямото овчарско куче Шаро. Неусетно стигнахме до туристически възпоминателен комплекс „Барикадите”. Старото име на тази местност е „Кръста”. Към обед бяхме в хижа „Бунтовна”. Разгледахме музея в централната хижа. В него има богата експозиция, отразяваща общественото-политическо развитие на централно Средногорие и най-вече участието на населението в националноосвободителната борба против турското робство. В музея ни изненада и репликата на знамето на Райна Княгиня, ушито в Кооперация „Българско везмо” в Пловдив.

На 26 юли, след закуска, придружени от любимеца Шаро, качени на камион от строителни войски, се отправихме по живописен горски път, за да берем здравец с корени. Беше слънчево. През цялото време пяхме и брахме малини, набрахме и цветя, с които украсихме столовата. Следобед засяхме набрания здравец в издигащата се пред пътеката стена преди влизането в хижата. (Той и днес ни напомня за нашето пребиваване тук).

Барикадите-садене-на-здравец

Ако сте ходили в хижа „Бунтовна“ сигурно сте видели стената със здравеца. Той е засаден в нея от членовете на експедиционен отряд „Р. Княгиня“. На снимката е запечатан точно този момент

На 28 юли се отправихме за Красновски бани. Там прекарахме 3 дни. Ходихме на плаж, играехме. Всички участвахме в лагерния карнавал. Нашата класна ръководителка всеки ден изпращаше телеграми от хижата, в която престоявахме, до училището и уведомяваше родителите как се чувстваме. Щастливи и доволни от екскурзионното летуване се завърнахме в Панагюрище.

(17 – 31 юли 1975)

Следва

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.