От наученото за патрона на отряда и проучвателската дейност

40 години експедиционен отряд „Райна Княгиня“

Когато се обявява въстанието в Панагюрище – 20 април 1876 г.

Борислав Чуклев

Борислав-ЧуклевТ. Страшимиров в том III описва: „На ъгъла, срещу моста издигала се главната правителствена йошурджийница – хамбарът за десятъка на храни, десятък, които правителството вземаше в натура.” Такива йошурджийници е имало и на други места, но по-второстепенни. (По-късно помощта от храни на Леди Странгфорд е била складирана в същия склад.)
„Няколко турци йошурджии от Пазарджик едва що били стигнали да дигнат събраното. Дружината (въстаниците) настървени вече от гърмежите обърнали пушките си срещу тях. Йошурджийте отговорили с оръжие. Един от тях успял дори да нарани челото на Иван Дражев. Но Делчо Цолов, гръмнал овреме и турчинът бил убит на място. Трупът, който се проснал на прага на самия вход бил измъкнат навън, а другите йошурджии се затворили вътре.”

Пак Т. Страшимиров, т. III: Въстанието е току-що обявено. „Пели и провиквали се неудържимо: „Бунт! Бунт!” Като стигнали до площада, току до моста, пред манифактурния магазин на Петраки Гешанов седели троица заптии и люлеели си лениво краката-Тия правителствени човеци трябва да са били беззаветно сънливи, че като шествието се озовало пред носа им и след като да самите им уши екнал страшния зов: „Бунт! Бунт!”, те зяпнали от забава и удоволствие и с невъзмутимия си господарски смях викнали: „Бака бунар сърхоштър”, т.е. „Я вижте, тези съвсем са се натряскали”.

Пак там – т. III – Страшимиров: „До хана на Дриновиса били дюканите на тодор Влайков и Христо Цоков – кръчма и бакалница, както и дюгенят на Иван Дудеков. Още по онуй време той бил държан от Орчо. Целта била, ако Ахмед ага отседне в хана на Дринови и почне да „лови”като Неджап ага в Копривщица, да бъде унищожен в хана.”

Мустафата

Стоил Финджиков: Из „Кратко описание на живота ми”

„…В това време имаше едно младо джандарче турче, името му Мустафа. Той много беснееше с българските моми и жени и аз, Стоил, като го гледах, косата на главата ми трепереше. Па доде на дюкяна ми, седна и тури ръката си на ятагана. И каза мене на среща: „И триста души да излязат, ще ги разсека и пръсна”. Аз, Стоил го познавах, че търси нещо тайно. То си отиде, после доде Крайчо Самоходов. Аз му казах горните беззакония на Мустафата. Той скочи на крака, рече: „Аз ще му кажа триста души…” След 2-3 дни доде Крайчо на дюкяна ми, каза: „Скрихме Мустафата в земята. Тай се, с Манчо Маньов, убихме го и не може да се намери. Олекна един шпионин.”

——————————————————————————

По пътя на Ботевата чета

Стефан Кънев

В края на VІІІ Димитровска експедиция 1974-1976 г. експедиционният отряд „Райна Княгиня” на окръжен пионерски сбор в град Брацигово, беше излъчен за окръжен първенец. Бяхме наградени с безплатно участие в предстоящия 30-ти Национален поход „По пътя на Ботевата чета” във времето от 27.05. до 02.06. 1976 г.
Подготвяхме се за похода с голям ентусиазъм. Предстояха ни нощувки на палатки. Приготвяхме униформи, знамето на отряда, палатките, предметите, които трябваше да покажем на изложбите на експедиционните отряди.
Маршрутът на пионерските експедиционни отряди-окръжни първенци, както и представилите се отлично на конкурса „Април 1876” рецитатори от цялата страна беше: Софрониево, Бутан, Липница, Добролево, Борован.

С-параход-по-Дунав1-ви ден /27 май/: Пристигнахме на Козлодуйския бряг, където Ботев и негоите четници са целунали родната земя. Разгледахме реплика на кораба „Радецки”, построен със средства, събрани от пионерите от цялата страна. Видяхме кръста и паметника, бележещи великия подвиг на Ботевата чета. Всяка вечер на подвижна сцена експедиционните отряди по график изнасяха литературно-музикални програми, посветени на Ботев. Нашата програма беше под надслов: „Знаменоската”. Бяхме облечени с униформите на Георги Бенковски и Райна Княгиня.
Тук на този исторически бряг построихме бивака си за пренощуване.

2-ри ден /28 май/: След закуската в 6:00 часа, сутринта и екскурзоводската беседа, проведена с помощта на мегафони, колоната от пионери потегли, водена от зеленото копринено знаме на нашия отряд. На Матеев геран имахме почивка. След обяда разгледахме Поповото ханче. Към 14:00 часа пристигнахме в Софрониево и започнахме подготовка за поредната Ботева вечер.

3-ти ден /29 май/: Минахме прехода Липница, Алтимир, Добролево. Тази Ботева вечер имаше заря.

4-ти ден /30 май/: По стъпките на Ботевата чета потеглихме за село Баница, където се състоя среща на ръководителите на отрядите. За изненада на присъстващите беше показано табло, изобразяващо поколението на Райна Княгиня и албуми, показващи дейността на нашия отряд.

5-ти ден /31 май/: Тръгваме за Милин камък, минаваме местността Речка и пристигнахме на Ботева поляна. Вечерта проведохме планинарска вечер, имаше лагерен огън.

6-ти ден /1 юни/: Пристигнахме на местността Избата. Направихме бивака и вечерта отново имаше литературни изяви.

7-ми ден / 2 юни – Денят на Ботев/: Отрядите са построени в местността Избата за обявяване на наградите. След това участвахме във всенародните тържества на местността Околчица. 8000 Ботеви следовници участваха в над 100-километров поход. Там бяха: туристически дружества, работнически групи, средношколци и пионери, военни.

Това бяха седем незабравими дни в походната колона. Това бяха дни по стъпките на Ботевата чета, които ни накараха да се гордеем, че сме българи.
Отрядът ни беше награден с 20 дневно летуване на море в пионерския лагер в Равда.

——————————————————————————

Трудова дейност и финансови средства

Пенка Футекова

С-каруцата-за-вторични-суровиниЗа нашата работа бяха необходими финансови средства. и ние си ги набавяхме като работихме в горското стопанство, окопавахме или засаждахме борчета. От много предприятия като Минно-геоложко проучване, Машинно-транспортна станция, ТКЗС и др. сме събирали и предавали старо желязо. Отначало това ставаше с каруцата на съученика ни Маньо Баиров, а по-късно предприятията ни даваха камиони, в които ние товарихме желязото, а в пункта на Вторични суровини го разтоварвахме. Предавахме и много хартиени отпадъци.

Разбира се, не винаги парите са били наша цел. Грижехме се за мемориалната пътека от Панагюрище до Оборище, като я почиствахме от чакъл и плевели. Многократно сме се отзовавали, когато ни повикат да работим на парк „Априлци”, в двора на къщата-музей „Райна Княгиня” и др.

Сурвакарската група на нова година също събираше средства за нуждите на отряда.

на-бригадаЗа спечелените с наш труд парични средства отговаряше госпожа Пенка Костова, по професия счетоводител и член на родителския комитет. Тя съхраняваше и спестовната книжка на отряда към ДСК. Внасяше и теглеше суми, които се използваха за екскурзии, за униформи, подаръци, цветя за наши гости. Закупувахме материали за изработване на папки, табла, за рождените дни, за закупуване на албуми, за художествено оформление, за награди и томболи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.