140 години от Априлското въстание

40 години експедиционен отряд „Райна Княгиня“

Камбаните! Камбаните гърмят!

Един народ поема своя път.
Към трона на жестокия султан.
Към своя кръст, към своят свят курбан.
Камбаните гърмят!
Дан!
Дан!
Дан!
Дан!
   Д. Дамянов

Сто и четиридесет години от Априлското въстание! Едно събитие, което промени съдбата на един народ. Дали те – героите, са знаели, че променят съдбата си?

Преди 40 години една амбициозна учителка поведе един клас от ученици по стъпките на априлци.

За да се прослави името и делото на героите?

За да се докаже, че обикновените хора могат да променят историята?

За да вложи в сърцата ни гордост?

За да възпее саможертвата на героите?

Винаги сме стаявали дъх пред героите от нашата история. Винаги отдаваме почит на делото им. Но кои са били те?

корица-2И така преди 40 години г-жа Лушка Караянева реши да вдигне завесите, да отговори на многото въпроси, да ни даде възможност да се докоснем до историята и съдбата на героите от Април 1876 година.

Тръгнахме по стъпките на априлци. Стъпка по стъпка се докосвахме до тяхното минало, до техния живот.

Събрахме много материали. Направихме срещи с потомци на героите. Потопихме се в епохата и събитията. Докоснахме се до техните преживявания, надежди и желания. Научихме се да обичаме България. Да се гордеем с нейното минало и герои.

Рядко в угриженото ежедневие се замисляне за историята ни. Каква жажда за свобода, за промяна! Без да се замислят за цената, която ще платят. Каква всеотдайност и смелост!

Мисля, дали епохата създава герои? Дали тези хора са мислили, че ще станат герои? Въпрос, който често си задаваме или често се оправдаваме.

И така преди 40 години ние като ученици от експедиционен отряд “Райна Княгиня” намерихме отговора на този въпрос. Всички тези хора са били обикновени, но с големи сърца.
“У Футекови, нявга изплака отроче”….

Райна Княгиня… Българската Княгиня! Родена в семейството на поп Георги Футеков. Учителка и обикновена жена, но със своята смелост и дързост развяла знамето на Свободата. По-късно тази жена-героиня се превръща в съпруга, майка, баба и посвещава цялата си енергия, любов, амбиции на семейството.

Георги Бенковски, Панайот Волов, Васил Петлешков, Боримечката … и още много знайни и незнайни герои, които дават живота си, за да възкръсне България.

Ето върху това се замислих.

Има ли място за героизъм в наши дни?

Често задаван въпрос преди демокрацията. А валиден ли е и днес?

Ще се опитам да отговоря на този въпрос от позицията на човек, живял в два различни свята. Някога – в подредения социализъм и днес – време на демокрация.

Рядко, заети с житейски въпроси, се сещаме за нашата история. Рядко се сещаме за нашите герои. Спомняме си ги по време на годишнини и ги споменаваме с дълбок поклон. Но те са “нашите” герои. Дотолкова сме свикнали с тях, че дори не се замисляме какво би станало с нас като народ, ако не бяха те.

Да търсим корените си е типично за нас. Но, когато ги намерим трябва и да се гордеем с тях. Често се срамуваме от нашата държава, заради разни неуредици. Много от нас заминаха далеч, но мисля, че завинаги ще си останат българи.

Много често по света не знаят къде се намира България. Не знаят какви хора живеят в нея. Но един ден срещнах едно дете в Италия, което ми каза, че в учебника по география учат за България. Учудих се и веднага взех учебника. Там пишеше “България, държава от ЕС. Столица София. По-големи градове: Пловдив, Варна, Русе и Бургас”. Тогава започнах да разказвам за нашата държава с много гордост. Детето получи отличен, а аз бях много доволна.

Две години по-късно една аржентинка ми каза “Цвета, много искаме да посетим вашата държава. Комплименти, имате многовековна държава с велика история.”

Тогава си спомних за годините, прекарани в училище. Ентусиазмът, с който работехме по разкриване на потомци на героите от Априлското въстание. Гордостта и преклонението, възхищението…

Как само се промениха годините. Заети в динамичното ежедневие, нямаме време да си спомним за нашите герои. Няма да споря и да търся оправдание в това “всяка епоха ражда герои”. Само ще сведа глава пред техния героизъм. Поклон пред светлата им памет! И ще призова всички българи да си спомним нашата история с уважение и гордост!

Призовавам учениците да изучават историята ни, да не се срамуват, че са българи. Малко народи могат да се похвалят с такова минало. Нека никога да не угасва нашата гордост и да я разнасяме по света!

Нека огънят на Априлското въстание да гори вечно!

От Италия: Цвета Тодорова, учителка – член на Експедиционен отряд „Райна Княгиня”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.