Михаил Караиванов: Всяка жена заслужава своя стих

Михаил-Караиванов

Той е един от онези поети, които ни карат да гледаме на съвременната поезия по различен начин. Млад, креативен и смислен, без излишна помпозност, той облича в думи истории и чувства, които са познати на всеки, по начин по който не го прави никой друг.

Той е Михаил Караиванов. Дипломиран инженер. В свободното си време се занимава с музика, като през 2013 година поставя началото на местната рок сензация MODICA.

От няколко дни е факт и първата му стихосбирка „Зависимост”, която се разпространява в книжарниците и набира все по-голям успех.

На премиерата й в панагюрски клуб се събра многобройна публика, което рядко може да бъде видяно на представяне на поетична творба, и то дебютна.

В „Зависимост” Михаил разказва за любовта със светлите и тъмните й страни. Авторът намира диалог с читателя, предизвиква го да чувства и да мисли.

„Зависимост” не е само историята на Михаил, тя е и нашата история. Накрая, единственото, което ни остава, е просто да слушаме думите му, идващи от сърцето, да виждаме в тях своя живот или просто да копнеем по живота, който никога няма да имаме.

Здравей, Мишо! Облечи се сам в думи, изречения или стих …

„… не искам да бъда

книга

при неподходящ читател

песен

при неподходящ слушател

човек

когото не познавам

не искам

цялото ми всичко

да бъде просто нищо”

Дебютната ти стихосбирка „Зависимост” вече е факт. Какво се промени след нея? Може ли да се каже, че отвори „нова глава”в живота ти?

– За нова глава все още не мога да говоря. Със сигурност не се чувствам по-специален от факта, че съм автор на книга, напротив. Това, което ми харесва е, че покрай нея успях да разширя социалния си кръг. Срещам постоянно нови хора със сходни вълнения, интереси. Страхотно е!

Вярно ли е, че най-добрите истории могат да се намерят по баровете?

– Не само, но в баровете обстановката е много специфична. Тъмнината, приятната музика, цигареният дим, алкохолът създават атмосфера, предразполагаща към близост между посетителите. Често се срещат интересни хора, обикновено бягащи от нещо, а това може да бъде начало на една интересна история.

Какво у жените предизвиква поета в теб?

– Логично е да кажа, че трябва да бъдат вдъхновяващи, но и доста клиширано ще прозвучи. Всяка жена предизвиква у мъжа усещане, което е специфично. 1000 жени се усещат по 1000 начина, защо да няма 1000 стиха? Всяка жена заслужава своя стих!

Какво са мъжете без „жени“?

– Мощен автомобил без гориво (смее се).

Кой е най-големият проблем на връзките в днешно време?

– Любовта е естествен процес между двама души. Въпросът е как да се съхрани? Ако не успеем да се грижим добре за нея, тя умира. Това обикновено се случва в етапа на изграждането на отношенията. В тази фаза трябва да сме готови на компромиси, да бъдем максимално толерантни един към друг. Но когато „АЗ“ е по-голямо от „ние“ няма как да се получат нещата!

Можеш ли да съпоставиш музиката с поезията? В коя от двете сфери си изцяло себе си?

– Трябва ли да съпоставям две неща, които обичам?

Все по-често силните жени са наричани „чумата” на съвременното общество. Как си обясняваш това твърдение и плашат ли такива жени?

– Мисля, че това желание за сила е само параван, зад който се крие жена, имаща нужда да бъде слаба, да бъде просто жена…

А какво става, когато силните жени срещнат силните мъже?

– Не знам, аз винаги съм слабия (смее се).

Любовта клиширано понятие ли е за теб? Какъв е образът на тази дума през твоите очи?

– Има хиляди образи. Любов е думата с най-много синоними. Тя може да бъде открита във всичко и навсякъде. За мен е предизвикателство да търся нови нейни паралели.

Казват, че ако не откриеш книгата, която искаш да прочетеш, трябва сам да си я напишеш. Така ли се случи и с теб?

– Чел съм и по-хубави книги от моята (смее се). Прекалено лична е, което я прави специална.

Тъгата или щастието ражда повече поезия?

– Тъгата! Тя е по-добрият творец във всяко едно изкуство.

 

Идилия

усмивката й

настроена винаги

в мажорно ми

обичам да сме

една тоналност

 

Среща

влажни устни

сухо мартини

огнена коса

смирен поглед

открих я в един бар

отегчена

бягаща

живееща

само в тази вечер

желаеща

само питие

идващо утро

изпратих я до вкъщи

всъщност

аз съм бил

 

Алкохол

на бармана разказах за теб

слушал е истории

за много жени

коя от коя по опасни

на вкус

непозната

дори за ирландците

влизаш остро в мен

изгаряш сетива и вселени

накрая оставаш

лек привкус на ванилия

неустоима дама

предложи да ме почерпи

отказах

не смесвам алкохолите

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.