Ние бяхме клас-щастливци

40 години експедиционен отряд „Райна Княгиня“

Как се чувствахте в онези години, когато бяхте част от Експедиционния отряд?…
– Аз бях някак си събрал се, свит. Чувствах се „заека“ в голямото училище. Но първата ми оценка в бележника бе Отличен 6 по пеене при др. Караянева. И като се отприщих – та пеене, та рисуване, та математика, та писане, та спорт, та история… та и влюбен! Много е важно учителят – педагог да усети дарбата у детето и да го поеме, окуражи в развитието, в проявата. Аз имах такива учители – благодаря на Съдбата!… И разбирам, че дейността и събитията, които осъществявахме през годините, са ме учели да обичам България, родното, хората, Природата. И как романтично звучи „На експедиция“.

иван-станчевС какво ще я запомните г-жа Караянева?
– Тогава тя ни беше другарката Караянева! Често сядаше на писалището на моя чин и ни приказваше, припламваше ни да действаме, да обичаме историята, героите, пътешествията – с вродения й педагогически талант, с амбицията… възбуждаше въображението ни и така растяхме по близо до Господ и стана сега госпожа Караянева!

С какви чувства си спомняте за преживените емоции – походи, екскурзии?
– Ние бяхме клас-щастливци. Първият звънец ни събра в Начално училище „Георги Бенковски“ с класен ръководител Недялка Петрова. Светлина по пътя й… Тя бе богат, внимателен, светъл човек, прекрасен педагог и… турист. От І до ІV клас ходихме на излети, походи… После, сякаш настроени на тази вълна и темпоритъм, станахме Експедиционен отряд. И тогава в пети клас написах едно от първите си стихотворения:

Аз познавах много хора,
класове, училища,
но такъв кат него няма,
та това е V „ве“.
Ученици в него учат,
колектив създават те.
Много труд и ум полагат,
за да бъдат първите… и нататък не го помня.

Тези строфи ги написах като за химн на класа, а музиката бе от нашумялата тогава песен „Уна палома бланка“ – в превод „Един гълъб бял”.
А на детето работата му е да играе! В играта развива интелигентност, в общуването с връстниците си и хората расте, и с Природата, и пътят става космополитен.

Има ли някоя конкретна случка, която сте запомнили?
– Има 1 разбира се! И ще си ги припомним с интерес и вълнение на предстоящата среща на класа през юни… Само ще отбележа, че посрещнахме партийно-правителствената делегация за тържествата по случай 100 години от Априлската епопея на чешмата „Мечата глава“, а после на моста на „Луда Яна“, в центъра, връчихме юбилейните медали – Сърма Раленекова на др. Тодор Живков, а аз на министър-председателя Станко Тодоров… Та и барабар Нонко с властта! Сетне бях гид в къщата- музей „Райна Княгиня“ – препълнен с народ двор и аз качен на един стол разказвах на всички за Княгинята… Някъде тогава, дете – нарисувах и предложих на Общината чрез учителя ни по български език и литература Коста Хасанов нов герб на Панагюрище, в който включвах и елемент от Панагюрското златно съкровище.

станчев

Артистичният талант на поета Иван Станчев е забелязан още в пети клас от г-жа Караянева. На снимката е запечатан момент от тържество на отряда.

Липсва ли ви онова време?
– Но то е в нас! Онова време на семена, цветове ни изграждаше! А се чудят някои хора сега, откъде днес тези плодове… Училището, средата са изключително важни! Каквото възпиташ, ама с любов, то дава плодове и билки, другото е друго.

Какво мислите за днешното образование, предлага ли изживявания от този род?
– Тя ценностната ни система е рухнала… Дълга тема, но е пред очите ни. Берем плодовете на бурените – дисциплината в клас и отношението към учителите, има и разни цветове /зелени, други/ училища, но липсват извънкласните кръжочни дейности, изкуства, наука, масовият спорт при подрастващите… Трябва да се плаща за частни уроци, сякаш образованието е анемично, болно. Парично-стоковите отношения навлязоха в душата и духа на хората и се уважава цветът на банкнотите, а не мирисът на цъфналата дарба – с едва дишащи изключения. Но иде обрат!

Пожелайте нещо на съучениците си и на сегашните ученици!
– На съучениците си и нашите вече застаряващи поколения: Да се върнат години назад и да видят своите и деянията на връстниците си, и ще видят принципно колко си приличат с днешните поколения по порив. Да си припомнят и философския Закон за отрицание на отрицанието, защото родовата карма е взаимодействие и процес. И да не се слага каруцата пред коня! Защото конят е творческия устрем, който тегли материалните приноси. А автомобилът с конски сили е разруха, ако не си в час да ти служи – за добро, за духовен просперитет, за полза роду! …А иначе, тогава ние с Павлета, дали или не да отидем, имахме-нямахме 11,50 лв. и кюфтета, ала тръгнахме с класа на екскурзията до Асеновата крепост. Ей такава крепост пожелавам на панагюрци ни! Хем крепост, хем от и към Вселената!

Поздрав от отрядния председател на класа

Не мога да повярвам, че изминаха 40 години, откакто се разделихме, а много от спомените за онези години, в които бяхме заедно, останаха незаличими с времето. И особено онези две години, когато бяхме експедиционен отряд „Райна Княгиня”, останаха най-светлия и изпълнен с живот период от ученическия ни живот.

Ние бяхме още деца, а с ентусиазъм и чиста радост успяхме да възобновим моменти от живота на Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня. В деня на честването на 100-годишнината от Априлското въстание, когато Панагюрище се превърна отново в столица на България, ние с гордост носихме нашите въстанически униформи и нашето специално знаме – копие на оригиналното, което Княгинята извеза и развя, и заявихме своята искрена признателност към героите на онова драматично време. Винаги тръпки обхождат цялото ми тяло при мисълта, че сме потомци на тези герои и наследници на техния дух.

Сега времената са други и трудни за България. Свидетели сме как светлите идеали за „чиста и свята Република”, за национална независимост и прогрес, са заменени с първични инстинкти за лично добруване. Сега, за щастие, няма въстания и революции, които макар и да създаваха условия за героизъм, оставиха в историята ни и спомени за кървави събития, и насилия. Сега не е време да се борим срещу външен враг, както е било през много периоди от нашата история.

Сега е ново време, с нови енергии, „време разделно”, време, в което трябва да се обърнем към онази съкровена светла част, която живее във всеки от нас, и да станем съзидатели на радост, която да разпръскваме, показвайки благодарност и признателност към историята ни. Сега е време да изградим това отношение и в нашите деца, за да започне света да се променя към добро.

Панагюрци винаги са се славели с буден, светъл дух. С този борбен дух те бяха в центъра на Априлските събития през 1876 година, които родиха новата зора, зората на една нова България. Всеки път, когато се връщам в Панагюрище, за да видя моите родители, в гърдите ми се надига радост от това, че още усещам присъствието на този дух и на една прекрасна енергия, която обгръща града.

Аз вярвам, че всички ние, учениците от бившия отряд „Райна Княгиня, вече показали своя съзидателен потенциал, можем да събудим този дух в себе си и да започнем да творим ново отношение, в това ново време. И като начало Ви каня да се присъедините към моята признателност и благодарност към нашата класна ръководителка г-жа Лушка Караянева, която запали в нас искрата на ентусиазъм и любов към нашата история, както и към всички наши учители през онези години, които имат съществен принос за нашето изграждане като личности, за нашите постижения, за това, което всички ние сме днес.

С много топли чувства към онова време и към всички от класа,
Веселка Николова –
отряден председател на 5в клас – 1974 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.