120 години Ловно-рибарско сдружение „Глиган” – Панагюрище

През тази година членовете на Ловно-рибарското дружество „Глиган” – гр. Панагюрище ще отбележат 120-та годишнина от неговото официално утвърждаване.

Интересна е историята на Сдружението, което е и най-масовата организация в общината. В момента то наброява 13 ловни и една риболовна дружини, които живеят задружно и смело отстояват ловните си интереси.

Артистични и решителни, непредсказуеми и емоционални, ловджиите и риболовците с часове могат да разказват за своите приключения, преживени по полета и гори, по реки и язовири. За човека, който слуша отстрани, неусетно започват да стават интересни тези техни весели истории, понякога нарочно преувеличени. Защото в разказите им, освен тръпка и вълнение, се долавя и проявената съобразителност или горчивото разочарование от несполучлив улов, и разученото вече поведение на горските обитатели, и разбира се, колегиалността и взаимопомощта, които задължително трябва да царят в една дружина. Разказите са им живи, заинтригуващи. Интересно е да слушаш за техните верни другари – ловните кучета, за наказанията или поощренията, които техните стопани им налагат.

Панагюрище трябва да се гордее със своята ловна гилдия. В редиците й влизат лекари, инженери, адвокати, предприемачи, икономисти и въобще хора, които знаят как се взимат решения, как се надгражда, как се управлява. Все качества, от които обществото ни без съмнение има нужда.

ловци-2

Събор на ловците и риболовците от панагюрското дружество на местността Оборище, 3 май 1920 г.

Идеята е на Левски

Още при първото си посещение в Панагюрище през 1870 г. Левски дава идеята да се използват правата на панагюрци за носене на оръжие и ловуване и своевременно се организира кръжец от опитни и доверени ловци, който да започне системно и целенасочено обучението на млади ловци, бъдещи съзаклятници.
Членове на ловния кръжец стават: Крайчо Самаходов, Тома Х. Георгиев, Лулчо Ланджев, Димитър Шишков, Иван Парпулов (Орчо), Делчо Цолов, Манчо Манев, Петър Щърбанов, Стоян Пъков, Рад Тухчиев-Клисаря, Павел Н. Делирадев, Тома А. Манев и други. Всички членове на кръжеца по време на въстанието са десетници, петдесетници и стотници, и с личния си пример са допринесли за самоотвержената отбрана на Панагюрище.

Речено – сторено

След Освобождението, през месец август 1894 г., на връх Бунай група ловци решават да последват примера на дедите си от ловния кръжец преди въстанието и да образуват ловджийско дружество. На 15 май 1895 г. се учредява Панагюрско ловджийско дружество „Глиган”. Присъстват 35 ловци, всички от Панагюрище. Избрано било настоятелство в състав: председател – Стайо Маринов Джуджев, подпредседател – Иван Неделев Ланджев, секретар – Янко Вакарелов. Съветници: Стефан П. Щърбанов, Поликарп П. Нейков, Стефан П. Дудеков. Надзорен съвет: Тодор Хаджикирилов, Нато Недков и Г. Манев.

Официално дружеството е регистрирано през 1896 година.

ловци

Фотоспомен от закриването на сезона за лов на сърни на 30 ноември 1936 г. пред новооткрития Ловен дом

От учредителното събрание през 1895 г. до 1898 г. се извършва усилена организационна дейност за укрепване на дисциплината, привличане на нови членове и въвеждане на нови за времето си начини на ловуване. Настоятелството изработва Устав, който се одобрява от Общото събрание и от окръжния управител. Ушива се знаме на дружеството. Изработва се значка за членовете ловци. Набират се нови членове от града и околията.

На 6 август 1898 г. по инициатива на Софийското ловджийско дружество се свиква Първият ловен конгрес, който заседава е София. За свой делегат панагюрските ловци изпращат Марин Т. Влайков – учител.

Конгресът решава да се учреди Върховен комитет под наименованието „Сокол” със седалище в София и всички ловджийски дружества в Княжество България да се наименуват „Сокол”.

По-късно архивите сочат,че на дружествено събрание в Панагюрище през 1905 г. се решава да се построи ловна хижа в местността Манзул. По този повод ръководството се обръща с апел към гражданите на Панагюрище и други градове да подкрепят инициативата с дарения или труд. През 1907 г. хижата е построена и се поставят основите на Панагюрския планински курорт.

Възстановяването на народното стопанство след Първата световна война допринася и за съживяването на ловната организация „Сокол” и през 1923 г. е приет уставът на същата. През 1924 г. е избрано ново настоятелство на ловното дружество в Панагюрище: Председател – Нато Недков, подпредседател – Лука Ланджев, касиер – Иван Сребреков, секретар-дописник – Иван Иванов Катинов; съветници: Минко Минков, Марко Немски и Андрей Карайлев. Контролна комисия: Стефан Щърбанов и Марин Дринов(I); другарски съд: Коста Захариев, Марин Дринов (II) и Йосиф Баров. Изискванията са ловецът да избягва всичко, което е несъвместимо с уважението, почитта и другарството. Всички спорове, породили се в тези случаи и отнасящи се до лова и другарството, са подсъдни на другарския съд. С решението си той трябва да възстанови нарушената хармония и другарството между ловците. Въвежда се специална униформа на ловците. Подобрява се и дисциплината.

През 1927 г. Йосиф Иванов Баров става председател на дружеството. Делегат е на X редовен конгрес в Бургас през 1929 г. и на извънредния в София през 1930 г. Редовен читател на списание „Ловец” от началото на XX век и чрез самообразование от каменар се издига до служител в общината. Рядко има ловец, който да е изходил толкова километри път по дири на белки и златки из Балкана. Природно надарен човек, интересен разказвач на ловни истории, анекдоти и приключения, той доживява до 85-годишна възраст.
Почетен председател на Ловно – рибарското дружество в Панагюрище през 1935 г., може би за кратко, е бил и най-големият син на Райна Княгиня – Иван Василев Дипчев.

Чия е идеята за построяване на Ловния дом?

От 1928 г. до 1938 г. и от 1942 г. до 1944 г. представител на ловното дружество е Лука Иванов Ланджев (Охотник Л.). Същият подарява мястото за изграждането на Ловен дом, който е завършен и открит през 1925 г. Паметната плоча напомня за това. Охотник Л. развива активна обществена дейност и пише статии на ловни теми в местния и централния печат, а също така и художествени разкази. На XX ловен конгрес през 1935 г. в Русе прави интересно изказване с ценни предложения, които се приемат. През 1936 г. е награден от Управителния съвет на ловната организация с медал за отличие 1 степен. Под неговото ръководство на патронния празник на дружеството – 20 април, облечени в хубавите си униформи и въоръжени с пушки и препасани патрондаши, ловците придават подобаваща тържественост при честванията на Априлското въстание. Със залповете на чифтетата те са повдигали духа и настроението на присъстващите панагюрци и гости, и особено на децата.

Следва

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.