„Аз все още броя дните“: Нетелевизионното риалити на Георги Бърдаров

Драматична история за любовта и разстрела на християнин и мюсюлманка по време на блокадата в Сараево разказва в романа си „Аз все още броя дните“ Георги Бърдаров. В срещата му с панагюрската публика, втора за тази година, пролича, че историята все още не е утихнала в сърцето му. Презентацията, която бе подготвил, както и думите му – в почти речитатив, подсказаха неговото вълнение, което обхвана и публиката.

БърдаровМного смърти, красива любов с тъжен финал, смърт на влюбени … За момент ще си помислиш, че е роман не от и за нашето съвремие, че е лесно да описваш драми… От заблудата те откъсва с думи, интонация и факти Бърдаров и те праща в грозната реалност на Балканите, където за враждата няма стоп, от поколения, от векове, няма и надежда, че това някога ще спре.

Не бях прочела книгата, не я намерих след срещата и в библиотеката, но знам, че непременно ще я прочета. За да видя как един съвременник, видимо разтърсен от човешките драми, случили се по време на 4-годишната блокада на Сараево, разказва една нехоливудска история. А в срещата в Читалището в Панагюрище Бърдаров, с цялото си излъчване, те караше да му вярваш. Ще видим, казах си. Малко ме бе смутил фактът, че в разговорите натежа историята, а не литературата.

Привикнали на хепиендовски финали при подобни събития, задължително с цветя и благодарности, гостите на Георги Бърдаров, включително аз, бяхме впечатлени от искрения горчив … песимизмът на автора. При това във време, когато се грижиш устните ти винаги да цъфтят в усмивка, щастлива усмивка, все по-широка, за да привличаш добрите сили и успеха, както ти обещават психолози и врачки. Излъчвай щастие и то ще дойде, внушават ти. А в тази „философия“ няма място за Сараево, за удавените деца от емигрантските лодки, за истините, че светът не е съвършен, а твоята държава – още по-малко.

Скоро не бях разговаряла с човек, който споделя открито и без капка лицемерие чувствата си, поразената си от болка мисъл, тъгата си по нещастието на едни „чужди“ хора. Затова пък всеки ден виждам кадри на фотолюбители, които снимат с телефони и камери насилието, случващо се до тях и после с гордост го качват в интернет. А и рядко някой ще ги попита – а ти какво направи, освен да снимаш, а?

След срещата попитах Бърдаров дали пише нещо ново. И отговорът пак беше откровен, въпреки възможността да се измъкне с нещо банално от типа – работя над нещо, което все още не искам да споделя … Каза, че сега се занимава със срещите с читатели, че всъщност си има научна и преподавателска работа, че още няма скорошни писателски намерения. Той стана популярен с участието си в литературното тв реалити „Ръкописът“, където спечели първо място и издаване на книгата „Аз все още броя дните“. Славата засега не го кара да „звездее“, не се изживява като риалити герой, а пази тъгата си по тъжното Сараево и дори не иска да се спаси от нея. Защото така е по-човешко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.