Магията Рожен обединява България от 15 до 17 юли

Историята му надхвърля век, а идеята за него принадлежала на Капитан Петко Войвода

Рожен

Тази година  магията „Рожен“ отново ще завладее Родопа планина в периода 15-17 юли.

Съборът ще съчетае палитра от фолклорни изпълнения, експозиции на национални и регионални музеи, етнографски сбирки, изложения на млечни и месни храни, конни атракции, изложения на занаяти, нестинари.

Роженската поляна, тази година, ще бъде украсена с още по-голямо българско знаме. Националният флаг ще е с размери 26 на 300 м. и обща площ 7800 кв. м.

Очаква се над 400 групи, от всички краища на страната, да се включат в тазгодишното издание на събора. В алеята на занаятите ще има над 80 самобитни майстори на кукерски маски, текстилни килими, керамика, чанове, икони, ножове, кожени изделия, билкови продукти, бижута, народни носии и др.

В трите дни на събора за най-малките ще има много забавления в Детската творителница.

На място с моторна резачка ще се демонстрира изработването на внушителни мечки от дърво.

По време на първата вечер на събора (15 юли) ще бъде и гала-спектакълът „Роженски звездоброй“ с участието на Володя Стоянов, Нелина, Валя Вълкова, Бинка Добрева, Пепи Христозова и оркестър „Плам“. Националният събор ще бъде открит с над 20 гайди, а чалгата ще бъде забранена. За мащабното събитие се очакват над 300 000 души.

На 16 юли пък на сцената ще излязат Валя Балканска, Петър Янев, прочутите 101 кабагайди, фолклорен ансамбъл „Родопа“ и др.

Рожен-Надка

Всеки, който иска, може да се облече и в народна носия. Дошлите на събитието в носии, ще могат да посетят т.нар. Хайдушко сборище, където ще се предлагат традиционни български ястия.

Въпреки че носията няма да бъде задължителен дрескод, организаторът на събитието Симеон Караколев, отправя и следния апел: „Който не иска да не слага носия, но нека да доведат децата си, облечени в народни носии“.

Всяко дете, което се запише за участие в програмата на събора, ще получи от общината по една гайда.

Миналата година Роженският събор е бил посетен от малко повече от над 300 000 души за трите дни, като 8000 са били участниците на самото събитие.

Историята на Роженския събор надхвърля век

Рожен-кон

В миналото той е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и и за общение чрез музика. Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста, сочат хрониките и легендите.

Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване в един голям събор на четирите летни празника в района на Рожен. Началото е поставено през 1898 г. по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода.

Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г.

Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение.

На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов. Един от запомнящите се събори от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизма на българите, подхранен от събитията около младотурската революция. В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през тази година, на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата.

На Рожен до 1912 г. са се събирали родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от „Стара България“, както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.

След 1912 г. (освобождението на Родопите от турско иго) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.

На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър Сто каба гайди, който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура.

С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.

От Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър“, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, в търсене на чужди цивилизации в космоса.

Връх в развитието на събора през тези години е „Рожен 1972 г.” Изявяват се 3 500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни, детско – юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 000 души.

По-късно Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.

Съборът се провежда на всеки 4 години през август и продължава два дни. Традиционно се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровода на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала спектакълът “Звезден Рожен” – вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни.

Всяка година на Роженския събор присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света, които имат възможност да чуят българската песен, танц и музика, да видят багрите на чудно красивите народни носии и да почувстват истинския дух на родопчани.

Последното му издание е през 2006 г., когато от държавния бюджет са отпуснати 350 хил. лева, за провеждането му. По финансови причини през следващите години традицията е прекъсната.

През 2015 г. емблематичното събитие се възражда като Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“

В своята над стогодишна традиция Роженският събор носи в себе си почитане на традициите, на семейството и родовите корени, поклонение пред светците – покорители, завещани от дедите ни, простор и триумф на българския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.