Панагюрската „Традиция” във възстановка на боевете от Добричката епопея

Добричка-епопея-Традиция-2

Драматичните боеве от Добричката епопея оживяха във военно-историческа възстановка за 100-годишнината от събитието, която се проведе на 28 август.

Над 150 души от пет държави участваха във възстановката. Сред тях бяха и 15 членове от РК „Традиция” – Панагюрище, които се превъплътиха в част от българската пехота.

При възстановката на боевете за Добрич бяха демонстрирани пушки, револвери, винтовки на въоръжение в българската, руската имперска, румънската и сръбската армия.

Кулминацията на честванията на 100-годишнината на Добричката епопея ще бъде през септември, когато ще има тържествена заря.

Добричка-епопея-Традиция-1

Спомен за героичната Добричка епопея

Добричката епопея е една от най-славните битки, която българската армия води по време на Първата световна война. Но която, за съжаление, остава някак си извън полезрението на съвременниците си поради чисто идеологически, конюнктурни причини.

Боевете от Добричката епопея имат наистина голяма историческа стойност, тъй като те се провеждат паралелно със сраженията при Тутракан, когато войските на Трета българска армия, начело с генерал Тошев, настъпват в Добруджа пред 1916 година.

Една част от тях трябва да овладеят Тутраканската крепост, а друга част трябва да овладеят Добрич. При Добрич събитията се развиват изключително динамично. Градът е освободен на 4 септември 1916 година от варненските войски под командването на генерал Кантарджиев. Но на следващия ден – 5 септември, противникът получава много големи подкрепления от руски, румънски, а впоследствие и сръбски войски. Съотношението е едно към осем, едно към десет в полза на противника.

Затова тези боеве по-късно са наречени епопея, тъй като нашите войски трябва да водят непосилни сражения не само с многочислено превъзхождащия ги противник, но и с противник, с който психологически българският войник никога не е воювал. Става дума за нашите освободители – руските войници, които идват като съюзници на румънците и точно това е един много интересен факт в нашата история, който дава отражения и върху психологията и поведението на нашите войници. Но страховете на нашето командване се оказват напразни. Българският войник наистина се сражава, защото знае, че защитава своята страна. Въпреки че срещу него са братските руски войници.

Може да се каже, че най-кръвопролитни и решителни се оказват боевете на 7 септември, когато вече те се водят на един наистина много голям периметър. Близо 20-километров фронт обхващат боевете край Добрич. Тук изходът от сраженията е на косъм, защото съвсем изненадващо в тила на Бдинската дивизия се появява Сърбо-хърватска доброволческа дивизия. 36-и пехотен полк се огъва и дава много жертви. Сражението се разиграва между днешните села Козлодуйци и Росеново. Всъщност този полк започва да отстъпва и може би е било въпрос на часове влизането на сръбските, руски и румънски войски в Добрич. Но в този момент изключителният военен гений на генерал Иван Колев му подсказва, че при Добрич положението е изключително тежко и той сам, без да чака заповед от генерал Тошев, по своя инициатива в 10 часа сутринта потегля с цялата конна дивизия към Добрич, за да се притече на помощ на защитниците на града. След шестчасов марш – над 20 километра, които кавалеристите на генерал Колев минават, и всъщност нанасят изненадващ удар на сръбската дивизия, което я принуждава да отстъпи, като паническото бягство обхваща позициите на руските и румънските войски. И така всъщност Добрич е спасен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.