Кандидати тепърва ще се нароят изневиделица, както всеки път

Красимир Каракачанов

По-малко от два месеца остават до гласуването за президентска двойка. Изборите ще са на 6 ноември 2016 г. От 12 септември до 4 октомври партиите, коалициите и инициативните комитети имат право да регистрират своите кандидати. След това ни чакат 32 дни агитации, коментари, дискусии, обиколки из страната и т.н. Доста дълъг период е това, ако само ще ни агитират, както се очертава. И твърде кратък ще е срокът, ако през това време политическите опоненти искат да представят по достойнство своите програми, предвиждания, стратегически документи. За жалост в „тая държава” май никой политик не мисли за политиката като за интелектуално занимание. Не мисли и за това как да дообразова избирателя, за да направи той мотивиран и осведомен избор. Напротив – колкото по-малко време има, толкова по-добре, че на никого няма да се наложи да влиза в дискусии, за да не му лъсне … некомпетентността.

Татяна Дончева

Засега обявените кандидатски двойки са малко на брой. Подозирам, че накрая няма и да знаем точно колко и кои са кандидатите. Както обикновено, ще се появят изневиделица кандидати и кандидатки, просто защото ще имат възможност да изхарчат „едни пари”, освободени от отговорност.

Жорж Ганчев

Огласените до миналия четвъртък, кандидати, които ще се борят за нашия вот, са на БСП-лява България с кандидат ген. Румен Радев, Патриотичен инициативен комитет издига Красимир Каракачанов. Реформаторите тръгнаха с името Трайчо Трайков, ама сега го сменят с някой си Караджов и не се знае накрай кой ще изскочи. В кандидатпрезидентската битка със сигурност влизат още лидерът на „Движение 21” Татяна Дончева. В Кюстендил се появи за кой ли път Жорж Ганчев. Вероятно има и други, които пропускам. Тоест, няма страшно – кандидати ще се намерят. А и все още ДПС и ДОСТ не са си казали „тежката“ дума. От ГЕРБ мълчат яростно. Напоследък превъртат името на Йорданка Фандъкова. Може би това е най-подходяща – кротка, послушна, образована. Но опирането на едни и същи имена говори за липса на кадрова банка, както беше навремето с БСП – много членове, малко кадърни. Или, по-скоро, малко оценени като подходящи. Което е сериозен проблем, особено когато си на власт.

Замълчаха си и от АБВ, след провала на разговорите с БСП. Не се разбра кое точно ги раздели, но всяка раздяла си е като развод – боли и струва пари.