Стоян Иванов е роден в град Панагюрище и е ученик от СОУ „Нешо Бончев”. Председател е на клуб „Млади възрожденци” към Обединен детски комплекс и ръководи литературния клуб в библиотеката „Приятел с книга”. През 2015 година е номиниран за Герой на децата в наградите „Златна ябълка”, организирани от Националната мрежа за децата. Предложението е направено от Никола Кацарев за това, че за Коледа и Великден Стоян подарява ръчно изработени картички на Дома за деца с увреждания в града. С този жест той им дава надежда и показва, че обществото е съпричастно към тях.

През юни 2015 г. библиотекарите публикували на сайта си обява, че набират хора за културната институция. Стоян се отзовал веднага и вече втора година води курсовете за компютърна грамотност, които се радват на огромен успех.

Стоян Иванов и Даниел Немски

Здравей, Стояне! Разкажи ни с какво си спомняш първия курс? Как се чувстваше, притеснен ли беше при старта на това благородно начинание?
– Първият курс беше незабравим. Бях притеснен, но и развълнуван. Спомням си, че първият час дойдоха две дами. Следващите пъти вече бяха повече хора. Първият курс остана най-скъпият ми и всички хора от него се превърнаха в членове на моето семейство.
Често си ходим на гости и не виждам нищо лошо в това. Помагаме си в трудни моменти като истинско голямо семейство.

Защо курсовете са предназначени точно за хора от третата възраст?
– Децата и хората на средна възраст са изключително наясно с новите технологии. За тях не е проблем да използват мишка, да включат компютъра или да намерят нещо в интернет. Хората от трета възраст не са наясно с всичко това. Технологиите от тяхната младост значително са се изменили, но това не значи, че те не трябва да са в крак с времето. Много от моите ученици си закупиха лаптопи и ми пишат редовно. Много се радвам и винаги отговарям топло и сърдечно на техните имейли. Смятам, че трябва да им подадем ръка в това начинание и да не изостават от технологичния напредък.
За тези две години над 50 човека преминаха курсовете. Компютрите са само шест, но желанието на хората да минат този курс беше толкова голямо, че някои си носеха лаптопи от вкъщи и се включваха в мрежата на библиотеката. Те правеха всички упражнения, както другите, но просто на техните лаптопи, което им даваше възможност да задават конкретни въпроси за тяхната „машинка“. С всички хора от курсовете поддържам връзка и сме близки.

Как преценяваш каква да бъде учебната програма в часове?
– Първата година преподавах само първо ниво. То ми беше предоставено от градската библиотека. По моя инициатива втората година започнахме и второ ниво, което аз създадох напълно сам. Аз подбрах темите и ги изпратих на г-н Стефан Рапонджиев, директор на Библиотеката. Допълних също и тестове за определяне на нивото и анкети, които да оценят нашата работа като лектори.
Първата година включваше изучаване на MS Word, социалната мрежа Facebook, електронната поща abv, Skype и основни компоненти на компютъра – мишка, клавиатура, устройство и история на компютъра.
Второто ниво, съдържаше подробна работа с MS Word, изучавахме графичната програма Paint и сайта YouTube. Значително по-малко теми бяха заложени във второ ниво, но за сметка на това имахме време за практика, която липсваше първата година, заради многото теория. Сметнах, че ще им е интересно да работят с графична програма. Обучаващите се направиха картички, които посветиха на служителите в Библиотеката.

Мислиш ли, че процесът на обучение е двустранен и ако е така, какво научи за себе си и какво научи от тези хора?
– Категорично да! Винаги съм го казвал и ще го повтарям – процесът е взаимен. Ще повторя, че аз съм доброволец и никой не ме е карал на сила да отида да работя, още повече две лета, които са моето свободно време.
Обичам тези хора. Те ми дадоха много теми за размисъл, но най-важното, на което ме научиха е търпението!
Не е лесно да работиш с хора и търпението е най-важният съветник в този тип работа. Разбирам моите учители и се опитвам да бъда максимално толерантен към тях, защото съм бил и обучаващ се и обучител.
В ОУ „Марин Дринов” съм участвал активно в ученическото самоуправление, което се провеждаше един ден през юни и бях две години учител по Биология и една година директор. Всичко това ми показа, колко е трудна учителската професия и ме научи да я уважавам още по-дълбоко.

Ще продължи ли инициативата за в бъдеще?
– Инициативата със сигурност ще продължи, но не мога да се ангажирам за следващото лято, тъй като ми се налага да пътувам в чужбина. Трудно е да обещая на хората, затова няма да поемам този риск, за да няма разочаровани. За сметка на това, хората от Библиотеката сигурно ще го продължат. На тях искам да благодаря специално, всички те ме приеха топло и прегърнаха всяка моя идея. Благодаря и на г-н Рапонджиев, който е бил винаги “за” моите инициативи и идеи. Той беше човекът, който прие идеята за литературния клуб и в последствие да се стигне до важно партньорство между вестник “Щъркелово гнездо” и нашия клуб.
Благодаря специално и на Даниел Немски, без чиято помощ, най-вероятно нямаше да се справя така леко с тази задача.
Благодаря на всички курсисти, че ни се довериха и споделиха десет дни от своето ежедневие с нас. Обичам всички и се надявам да запазим тази искрена и топла връзка помежду ни.

Въпросите зададе
Спаска Костуркова