По следите на изгубената памет: Спомени на Никола Пиронков за ужаса на Каймакъ-Чаланъ

%d0%ba%d0%b0%d0%b9%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%bd

Преди 100 години на голия и безводен връх Каймакъ-Чаланъ българската армия води една от най-яростните си и кръвопролитни битки по време на Първата световна война.

Битката се провежда между 12 и 30 септември 1916 г., между Кралство Сърбия и Царство България.

Каймакъ-Чаланъ не е просто една от големите битка на Първата световна война, тя е върхово усилие на хиляди синове на България, за каскада от кървави сблъсъци в неимоверно трудни, нечовешки условия! За битка, в която, подобно на знаменитата Шипченска епопея, по неповторим начин се проявяват тогавашният национален характер, енергия, мислене, воля за свобода и достоен живот.

За 100-годишнината от епичните събития излезе и книгата „Каймакъ-Чаланъ”, дело на известния журналист и собственик на Информационна агенция и радио „Фокус”-Красимир Узунов.

Книгата беше представена и в Панагюрище в началото на месец юли.

По този повод с екип на вестник „Време” се свърза панагюрецът Стоян Пиронков – син на Никола Пиронков – участник в битката на Каймакъ-Чаланъ и основател на село Мътеница, община Хисаря.

Стоян Пиронков

Стоян Пиронков

Г-н Пиронков предостави за „Време” ценни документи, писма и спомени, писани от неговия баща за събитията на върха, които ние предоставяме на вас, читателите.

Никола Стоянов Пиронков е роден в село Мътеница, Пловдивско, на 26 май 1896 г. През август 1916 г. заминава на фронта в 43-ти пехотен полк.

%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2

Ето какво пише в писмо до Тодор Живков за по-нататъшните събития на фронта:

„На 26.IX. 1916 г. ни хвърлиха на нож на Каймакчалан и противникът ни разби напълно. Попаднах в Битолския затвор. След отстъплението на върха се образува нова позиция – Добро поле, Старовина, Градешница, Завоя на Черна, 1050 Битолско поле до червената стена. Два пъти съм раняван и притежавам два ордена за храброст.

През лятото бяхме с налъми, хляб никакъв, само конци и мухъл. Отстъпихме на 14.IX.1918 г. до Завоя на Черна, а останалите на запад останаха заложници, за да спасяват България, по две години пленници в Солун. При отстъплението македонците ни избиваха от прозорците. Полкът беше заел позиция – Бабуна планина, северно от село Дюня. Дезертирах от с. Беловодене градско беше превзето от противника, аз тръгнах към Прилеп. Стигнах Скопие. Образувах нелегална група и стигнах гр. Велис Куманово, Гюшево, Кюстендил.

Влакът, под командването на фронтоваците-болшевики, тръгна за София с две картечници, едната на първия вагон и другата на последния.

Провъзгласихме Радомирската република, начело с Райко Даскалов, пристигнахме във Владая на поляната, събирахме се много през деня, а през нощта намалявахме.

Пленихме четири войника – гвардейци с коне. Георги Дамянов, фелдфебел, беше отседнал на черен кон от пленените и даваше дух на фронтоваците. Дойде заповед да настъпим. Германската артилерия ни разби, раниха Р. Даскалов в лявата ръка. Аз му поех дрехата, превързах го и се пръснахме като пилци. Паднаха 3000 души убити и ранени. Хванаха ме в село Бистрица. Закараха ме в централния затвор – София, после Врачанския затвор и ме освободиха. Полужив (гол) се завърнах в селото си.“

Битката наистина е била ад и този разказ е едно от хилядите доказателства за това.

Хиляди български синове, известни и безизвестни, са преживели този ад, а ние колкото и да говорим, колкото и да слушаме разкази за нея, не можем да си представим онзи безумен скален връх в лед, мъгла и окопани, окъсани, с ограничен брой боеприпаси войници в замръзналата земя.

Мнението ми е, че Каймакъ-Чаланъ е равностоен на Шипка, на Бузлуджа, на тези върхове, които носят историята на България на плещите си и не трябва да тъне в забрава.

Представяте ли си колко е къса паметта ни, колко кратко време е минало след битката, а колко е къса паметта ни?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.