Евгения Загорска: Есента е сезона на депресиите, които засягат не малка част от хората

%d0%b5%d0%b2%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%be%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0Какво е състоянието на психичното здраве на съвременния българин?
– Тревожно е състоянието на психичното здраве на българина. Статистиката сочи, че от 100 000 българи около 2060 са с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства – над 36 000 души. Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства), са над 27 000, с болести на психиката, в следствие злоупотреба с алкохол са над 13 000 българи, с лабилна психика вследствие стресови преживявания са над 14 000 сънародници. Около 20 на сто от нашето население също страдат от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение и влошават качеството на живот на страдащите и близките им.
На фона на тези цифри, обидно ниско е финансирането на цялата система на психично здравно обслужване у нас, което демотивира работещите професионалисти в системата, което пък се отразява на качеството на тяхната работа.
Все още няма национална политика за контрол на работещите психолози, голяма част от които са само с една „гола” магистратура, което е крайно недостатъчно като подготовка и съответно е показателно за качеството на услугите им. Все пак съществува Публичен национален регистър на психолозите в България, където всеки може да провери правоспособността на съответния специалист.

Какви са симптомите, които трябва да ни заведат при психолога?
– Симптомите са изключително разнообразни, но най-общо това е всяка ситуация, в която чувстваме, че страда психичното ни благополучие и не можем да се справим сами, когато има неизяснен генезис на натрупани соматични проблеми – повечето от здравословните проблеми са с психосоматичен характер.
Осъзната потребност от личностна промяна е друг мотив, който може да ни заведе при специалиста.
Отношението на цялото общество към психично болните продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно. В това отношение силно изоставаме от всички европейски стандарти. Това е и една от причините повечето хора все още да се притесняват да споделят проблемите си и да търсят помощ от специалисти.
Ако са засегнати жизненоважни физиологични процеси като храненето или съня, както и когато е налична психотична продукция, е наложително да се обърнем и към психиатър, за да назначи и медикаментозна терапия.

%d0%b2%d1%8a%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%8f-3Имате ли наблюдения върху психичното здраве на панагюрци?
– Имам 13-годишни не само наблюдения, а и активна работа върху психичното здраве на потребители от панагюрска община в закрития през март Психолого-педагогически център, който беше и единственото място в Панагюрище, което предлагаше безплатна психологическа и психотерапевтична помощ и подкрепа.
Липсата на каквато и да е социална услуга за психологическа помощ за пълнолетни, както и липсата на постоянен психиатричен кабинет на територията на Панагюрище, са все факти, които усложняват и без това сложната съдба на психично страдащия панагюрец.
Висок е процента на зависимите или в риск от зависимост от наркотици хора (в това число и алкохолнозависимите), както и тези, жертва на насилие и тормоз, по същество също психичен проблем. И двете групи са без особени възможности за рехабилитация и специализирана помощ.
Есента е сезона на депресиите, които засягат не малка част от хората и обострянето на психичните проблеми.

Какъв ще е акцентът на работата с деца в бившето ОДК?
– Според наложените от новия Закон за предучилищно и училищно образование промени, бившето ОДК промени своето име в Център за подкрепа за личностно развитие. Запазват се старите, познати форми на работа, като от тази година се включва и „Програмиране”, което ще се води от г-жа Стоянка Добрева и моите предложения за Клубове за трениране на социални умения – Клуб „Аз мога да общувам” за прогимназиален курс, Клуб „Лидер” за Първи гимназиален етап и Клуб „Кариера” за втори гимназиален етап. Работи се в малка група (между 6 и 12 участника) с иновативни техники, атрактивни подходи, интересни активности, симулации, които да стимулират децата и младежите да се учат чрез преживяванията си. Има възможност за гъвкава организация според възможностите на участниците. Всички форми към ЦПЛР са безплатни за учениците.
Другата насока на моята работа ще бъде оказване на психологическа подкрепа и консултиране.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.