На 12 октомври режисьорът и писател Нидал Алгафари гостува в НЧ „Виделина-1865” в Панагюрище. Поводът беше представяне на първите две части от трилогията му: „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли?”. Третата част, която в момента авторът още пише, ще се казва „Аз съм Бог”.

Гостуването му като автор тук се осъществи благодарение на преподавателя от ОУ „Проф. Марин Дринов” Пепа Филина, която осъществила връзка с него в „модерното пространство” на Фейсбук, а след няколко месечно общуване му предложила идеята.

Нидал Алгафари в книгите си пише за обичаите, севдите, за Бог. Първоначалната идея на автора е била да напише сценарий за филм, което остава само в сферата на пожелателното, но пък се „раждат” първите две части на трилогията му. При представянето на книгите си той подчерта радостта от възможността да обясни реално какво е искал да каже авторът в произведенията си.

Нидал бе категоричен, че религията не е основното в книгите му, те не са теологични. Те са опит да покажат колко мъдро българинът е успявал да заобиколи наложеното му институционализиране на вярата и как е запазил в себе си духа на най-чистото, на езическото. Успял е да намери начин да съхрани онзи дух, който многократно и в продължение на векове е правено опити да бъде сломен от църквата, от монаси или османци. „Да, теология има в книгите ми, защото смятам, че религията е докарала нещата до там ние да бъдем отблъснати много далече от духовното и тласнати към материалното”, заяви авторът и допълни, че църквите са заприличали на супермаркети, в които плащаме за всички тайнства, които трябва да ни бъдат изпълнявани безвъзмездно.

В книгите си Нидал Алгафари обръща внимание на неточностите в религиите и понякога смешните разминавания, които се получават от това. Той не зачерква каноните, просто дава и друга гледна точка. „Най-важното е да се гордеем, че сме българи и да престанем да повтаряме, че сме били роби, защото за мен робство не е имало”, заяви в края на разговора Нидал. Той обясни твърдението си с факта, че по значение робите са били купувани, продавани, работели по плантации и оковавани в синджири, а българският роб никога не е бил роб, той е бил със свободен дух и вяра. „Това е все едно някой да нарече Ботев и Левски роби, ако го стори пред мен ще го убия”, заяви Алгафари.