(шеговто и несъвсем)

Най-накрая и Америка да се поучи от нашия челен опит! Избраха Доналд Тръмп не въпреки, а именно заради твърде демократичното му говорене – така, че да го разбират и най-необразованите. За което трябва да е до дън душа признателен на най-видния наш политик и премиер. Откога бате му Бойко показва как трябва да се говори, та да се печелят избори. И да може да се съчетават оксиморонно взаимно изключващи се твърдения – хем, че Америка ще стане най-великата сила (светът знае как става това по американски), хем да поласкаеш Путин. Хем да разрешаваш оръжие във всеки дом и всяка ръка, хем да забраниш всякакви там студентски бригади.

Карикатура: Nate Beeler, The Columbus Dispatch

Велико прозрение е силата на оксимороните и парадоксите, пред които обикновеният човек онемява, опитвайки се да разгадае божествената им мъдрост. И откъде това дълбокомислие? Разбира се, от парадоксалната българска душа. Защото съвременният свят е свят на парадоксите. Светът викаше „Ура” при падането на Берлинската стена, но тутакси се захвана да строи стени, да се огражда със стени. Именно глобализацията доведе до глобално разделение – между религии, държави, нации, етноси.

Туй за стените, от кого го научи бе, приятелю Тръмпе? Стената по нашата граница аха-аха и ще е готова, а ти тепърва я замисляш. И за магистралите от кого взе пример? Мигар по вашенско вървите по кози пътеки?

Нищо, нищо! Много неща още можеш да научиш от нас, ама нейсе, дай да не слагаме каруцата пред коня. Има време да схванеш що е то икономика, например. А иначе и ти като Марешки заложи на вота срещу статуквото и досущ като Каракачанов се озъби на бежанците.

Само едно нещо бива да научат от тебе нашенци – как да пощипват невестите, че да излезем от демографската криза.

И демократичният свят разбра силата на „Вся власт советом”, каквато се стремят и даже постигат и републиканците зад океана, и родните цветенца. И което няма, ама съвсем няма нищо общо с тоталитаризма.

А иначе бътовският Нестинар беше рекъл:
Кога ще ни стигнат американците?
Когато върнат земите на индианците.

Американците пак ще псуват на Тато, то там така си е и прието. А за нас се натискаха и мама и татко, та се чудихме няколко дена що е аджеба статукво.

Е, умните и красивите гласуваха за маминка на нацията, а простите и грозните – за татко. А мнозина се дивяха пред оксимороните и парадоксите – Ще подаде ли министър-председателят оставка, или хич.

И той взе, че подаде.

А журналистическата гилдия заговори за турбуленции, за торнадо и всякакви там катаклизми. Безотговорно ли беше това от страна на първоучителя на американците Борисов, или напротив – проява на отговорност? На електората му предстои да види и да усети това на свой гръб.

А иначе, честито Генерале!

Днес твоето име е символ на промяната – външнополитическа и срещу статуквото у нас.

Дано такова си остане!

И референдумът да донесе нещо добро! И политиците ни да се справят чрез толерантност, а да не си слагат взаимно пръти в колелата. Дано, …

Красимира Василева