„Туй беше в петък, празник на Венера. Богиньо на любовната химера …” – така започва Джефри Чосър главата за петела Шантеклер в своите „Кентърберийски разкази”. Именно в петък се състоя и срещата на литературния клуб „Виделина” в едно заведение със сладкогласо наименование и с комплексно обслужване. И с още нещо, което не ще споделя, защото е твърде хубаво. И именно в деня на Венера младите петлета пяха песни за любов. Какво друго вълнува младите? Започнахме с поетично представяне на старите членове, сред които бяхме Тотка Лунгарска – председател на клуба; Дида Гемиджиева – доайен, Дарина Дечева, Томи Наплатанов, Иван Станчев, Цеца Плачкова и моя милост. След като разчупихме официалната обстановка с нашите поетични четения, дадохме дума на младите. Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, Димитър Мичкюров, Дима Дюлгярова и д-р Атанаска Николова.

Михаил Караиванов, който вече има издадена книга, обясни от името на четиримата младежи, че следват нов, модерен начин на писане. Ние старите, ги атакувахме със забележки и полезни съвет. И те удържаха на стреса, макар очевидно да им идеше да заплачат. И това им е хубавото, че отстояват позициите си. И другото хубаво е, че този модел на писане без пунктуация дава възможност за множество междусловни връзки, за полисемантично звучене на текстовете, той е бунт срещу ограниченията и каноните, когато не е плод на неграмотност. Проблемът е единствено в това, че текстовете им стават някак унифицирани, а поезията обича индивидуалността. Но те едва започват и всеки сигурно ще потърси свой път и свой стил и вярваме, че ще се справят. Особено, ако все пак се вслушат в необходимостта от повече теоретична подготовка и задълбочени познания върху класиката. Защото поезията е преди всичко ритъм. Дано не се плъзнат по също така модерния стил на писане със задушаващи и изнасилени метафори, от които умира чувството. Поезията е мерена реч и лирика (чувства), а чувствата им са искрени.

А Шанте-клер означава светла песен.

Предлагаме ви няколко стихотворения.

Красимира Василева

Преди разсъмване

Стрелките отброиха полунощ
а болката от час с юмруци блъска
по входната врата – неканен гост,
горчиво настоява да я пусна.

Отвътре друга болка й крещи
на две разполовила тишината,
че няма място тук, да си върви,
достатъчна била едната.

Онази й отвръща с леден глас,
че идва отдалеч, за да ме види
и ако трябва ще остане още час,
но няма просто тъй да си отиде.

Две болки – между тях врата –
едната тук, отвънка другата.
Поредна нощ, поредната война
в безкраен спор… аз нямам думата.

Стрелките отброиха вече три,
навярно свети само в мойта къща.
Така е от години – все боли,
не се променя нищо, все е същото.

И все едно коя ще победи,
коя от тях на кръст ще ме разпъне!
Две болки… Две разплакани очи…
Безкрайна самота преди разсъмване…
 Дима Дюлгярова

***
обичам
да носиш сатен
когато вали
дъждът те съблича с финес
плътта ти е жадна
капките се спускат
по извивките на твоето тяло
като случайни минувачи
когато вали
изгубени
в красотата на цвете
което има нужда от вода
и от слънце
и от любов
и от мен
защото никога не нося чадър
когато вали
   Михаил Караиванов

тя е нов аромат
семпъл
непретенциозен
свеж полъх
след порой
две капки
върху листо
които си подадоха
ръце

всички имаме нужда
от малко дъжд

Мартин Дерменджиев

ПОСЛЕДЕН АКОРД
изсвирих не отдaвнa
в един мрачен ден
за мен, болка,
през душата ми
преминa и аз
музикантa, изтощен,
от всяка спънкa
поднеслa ми живота
спрях с, изгарящa,
надежда в мрака
вече осветен от
страннa светлина, искрицa,
дала ми нов живот
за са продължa пътя си
на творец и, тогава,
с озадaчено изрaжение
на лицето погледнaх
надолу и, видях,
че просто
скъсах струнa

                          Димитър Мичкюров

КЛОНИНГИ
Пълен крах,кукли на конци
медиите превърнаха ви във глупци.
Страх, омраза, смърт дори
отражението във вашите очи.
Съзнание, изпълнено с лъжи
жадуващо за власт и за пари.
Йерархия, върховна доминация
марионетки на властта, с прозвището Нация.
                       Георги Тинков