Щрихи от изграждането на паметника в м. Оборище

Доц. д-р Атанас Шопов

Всеки народ създава богата палитра от герои и места за поклонения и признателност. Те са израз на обединяването на хората в радост и скръб. При много народи повечето герои се изграждат на базата на митове и легенди. При нас, българите, те произхождат от реалната действителност. Само на 8 километра западно от гр. Панагюрище се намира една от българските светини – м. Оборище.
Историята отрежда тази местност трайно да бъде вплетена в националната ни памет. Тук от 14 до 16 април 1876 г. се провежда събрание, което прави равносметка на подготовката на населението и изработва плана за въстанието. То получава всеобщото признание на Първо българско Велико народно събрание.

Настоящето съобщение има за цел да проследи превръщането на Оборище в място за поклонение и признателност към законотворчеството на Априлци 1876 г. И това не е случайно, тъй като Оборище е съхранител на народния стремеж към суверенитет и демокрация, едно истинско парламентарно средище на възраждащата се българска държава.

Непосредствено след Освобождението Оборище се възприема от населението като едно от светите места, свързани с Априлското въстание 1876 г.

След Съединението националното самочувствие на българите все повече се увеличава. То е очевидно и по време на подготовката за честванията на 10-годишния юбилей от славната Априлска епопея, за която се „отредила юбилярна двадесетчленна комисия” под председателството на свещеник Цвятко Георгиев. Специално за честването е изпратена делегация в София до княз Александър I, която отправя покана Негово височество да почете с присъствието си юбилея на 20 април 1886 г. По редица причини посещението на княза, министър-председателя и други официални лица в Панагюрище става на 17 април 1886 г.

Проект на Анастас Дудулов за паметник с мото „Единодушие. Първото Велико народно събрание”, ЦДА, ф. 937к, оп. 1. а.е. 162, л. 1.

Във връзка с юбилея през 1886 г. се провеждат големи тържества, като една от централните прояви става в м. Оборище. В процеса на подготовката му се решава там да се постави паметен знак – каменен кръст, където се е намирала дъбовата маса на секретарите в м. Оборище. На него е изписан текстът: „Написаха всички села, които изпратиха свои представители”.

През 1926 г., когато се навършват 50 години от Априлското въстание, по предложение на министъра на народното просвещение проф. Александър Цанков се решава тържествата да се отложат за 1928 г., за да се свържат с 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики и 50-годишнината от Освобождението на България 1878 г. В тази връзка се измества и подготовката на Панагюрище за тържествата, една от които е изграждане на паметник в м. Оборище.

Утвърдено е становището, че едва в началото на 1928 г. Министерството на народната просветата взима решение за построяване паметник на Оборище и определя комисия, която се натоварва да работи за проектирането и изграждането му. Обаче при внимателния преглед на литературата се разбира, че комисията е налице още през 1927 г. Тя е под ръководството на Димитър Страшимиров.

Анастас Дудолов (Дудулов)

Относно подготовката на предстоящите тържества, на 20 септември 1927 г., в Панагюрище пристигат Димитър Страшимиров заедно със скулпторите от Министерството на народното просвещение Анастас Дудолов (Дудулов) и Янко п. Павлов, които заедно с представители на местните власти посещават Оборище. Задачата им е да огледат и изберат място, където да се постави един паметник, който да бъде обикновен, по-ясен и изразителен. Например като пирамида, на която да се поставят няколко исторически надписи, а в подножието един бронзов релеф, изразяващ Бенковски, държащ реч пред Първото българско Велико народно събрание.

От посоченото във в. „Панагюрско ехо”, бр. 193 от 28 септември 1927 г. разбираме, че за изграждането на паметника има вече решение. Интерес будят въпросите: Какъв да бъде паметникът? и вторият, пред който се изправят историците и краеведите се отнася до авторството на възпоменателната паметна плоча, поставена до моста на р. Асарелска.

При внимателния прочит на имената в пресата установяваме, че посещението в Панагюрище е направено от „скулпторите от Министерството на просветата г-н Анастас Дудолов и Янко п. Павлов, които заедно с представители на месните власти посетиха Оборището”. От текста е видно, че с двамата скулптори е обсъждан въпросът какво да бъде изобразено на паметника, посветен на Априлци. Явно след задълбочени уточнения относно проекта и изработката на паметника, комисията приема творческото предложение на скулптора Янко Павлов Радоев, панагюрец. Срокът за изграждане на паметника е краят на 1928 г.

Текстът и хронологическият ред на имената на народните представители са представени от Д. Страшимиров.

Янко Павлов

По редица съображения тържествата за 50 годишнината от Освобождението на България се отлагат за 1929 г. Така че и изграждането на паметника е свързано с този юбилей. Обаче записаното в решението остава „Оборище е светиня на България и идната година, когато се отпразнува отложената 50-годишнина от Освобождението, тържествата ще започнат от Панагюрище – от Оборище”.
Янко Павлов реализира художествената си идея по един неповторим начин. Воден от разбирането, че Априлското въстание е дело на саможертвата на обикновените българи, той изгражда паметника със строги геометрични линии, чийто силует е увенчан на скосения връх с един велик символ, в който е въплътена цялата художествена сила на този монумент.

Паметникът е изграден от бял врачански камък за близо четири месеца от юни до септември 1928 г. Помощ за въздигането му Янко Павлов получава от жителите на с. Мечка (дн. Оборище). Същевременно по собствен проект той построява и чешма в близост до него.

Едновременно със строежа на паметника се изработва и паметна бронзова плоча. От текста става ясно, че тя ще бъде поставена при моста на река Асарелска върху скалата със следния надпис: „Пътнико, виж двете реки Панова и Асарел слети задружно: тъй се слеха през 1876 год. душите на нашите деди. Ей там на брега на Панова река на Оборището в първото българско народно събрание за освобождението на България. Свали шапка, макар отдалече и поклони се преди да отминеш.”

Кой е авторът на плочата? В историческата литература е наложено мнението, че неин автор и изпълнител е скулптора проф. Дуболов. От визирания, по-горе, текст е видимо, че името на автора на бронзовата плоча е скулптора Анастас Дудолов /Дудулов/ (1892-1971). А впоследствие окончателният текст е:

„Пътнико!
Виж двете реки, Панова и Асарел
Слети тук над този мост; тъй се слеха
в 1876 лето душите на нашите деди –
1878 ей там на Панова река на Оборище 1928
В Първо българско велико народно събрание
за освобождение на България.
Свали шапка, макар и от далеч,
поклони се преди да отминеш.

Отстрани годините 1878 – 1928 са детерминирани от епичните събития през месеците април – май 1876 г., след които последват тези от 1877 – 1878 г., т. е. Освобождението на българите. Така още повече се подчертава и осмисля значението и мястото на оборищенските депутати и дейците от Априлското въстание в националната ни история.

Тук е мястото да отбележим, че скулпторът Анастас Дудулов също поподготвя скица за проект на паметник на Оборище. Той се съхранява в неговия фонд 937к, оп. 1. а.е. 162, л.1 при Централен държавен архив. Така че преглеждайки фонд му ние попадаме на твърде интересен факт: Скица за построяване на паметник в м. Оборище. До момента на други места не сме открили сведения относно обсъждането на други предложения за паметник на Оборище, затова можем да предположим, че това негово виждане остава непознато на широката публика.

Жителите от Панагюрския край продължават подготовката си за ознаменуването на тържествата, започващи от Панагюрище. Комитетът „20 април” изработва под ръководството на Янко Павлов арки, които поставя на шосетата, идващи от Пазарджик и Пирдоп, както и край града на шосето за Оборище, украсени със зеленина и приветствени надписи. А Туристическото дружество изработва четвърта арка за центъра „при Долната чаршия”.

Програмата за юбилея свидетелства, че началото на тържествата се поставя на 11 май (събота) и че се предвижда те да приключат на 15 май (сряда) 1929 г. включително. Предвидено е също отдаването на почит на редица паметни места. Изписани са и имената на членове на комисията по организирането на тържествата – Димитър Страшимиров; зап. полковник Венедиков и Цветинов; депутатите В. Такев, Н. Търкаланов, Георги В. Юртов, Ст. Джуджев; полк. Дипчев, полк. Краевски, председателя на Окръжната постоянна комисия Г. Ямболиев, кмета на Панагюрище Кръстьо Симеонов Бояджиев и др.

На 13 май 1929 г. е кулминацията на юбилейното честване. Съпроводени от тържествен камбанен звън, хиляди участници потеглят с музика от пл. „Бенковски” (дн. „20 април”) за м. Оборище. Шествието отдава поклон пред значими местности, свързани с Април 1876 г. В района на „Меченските реки шествието биде спрено.” Тук се извършва освещаването на възпоменателната плоча от епископ Харитон с участието на всички свещеници от града и околията, „държаха се кратки речи, след което пътя биде продължен за Оборище”.

От 11.00 до 12.30 ч. на Оборище се събират около 5000 поклонници. Според описанието в пресата склоновете от двете страни на Панова река „представляваше една голяма маса от хора един до друг”. В 12.00 часа се извършва освещаването на паметника също от епископ Харитон, заедно със свещениците от града и околията. След което епископът пръв държи реч, в която изтъква големите заслуги на „онези ратници, които преди 53 години са се събрали и решили за начина за обявяване на въстанието”. След него Тодор Кулев, министър на правосъдието, държи реч, с която открива изработения от скулптора Янко Палов Радоев паметник. Министър Кулев споделя: „Почитаемо събрание, от името на министър-председателя, от името на правителството и от мое име отправяме нашите сърдечни поздрави по случай великите народни тържества и по случай освещаването на тоя паметник, който ще напомня за положените грижи за извоюваната народна свобода. На мен се падна тая чест да открия тоя величествен паметник.” Откриването е съпътствано със залпове, дадени от войската и ловците.

Тържествата приключват на 15 май 1929 г. с молебен и народни хора на площада в Панагюрище.

Една от основните грижи на панагюрци е опазването на инфраструктурата, създадена на Оборище. Още на 15 август 1929 г. е назначен пазач, издържан от министерството на просвещението, със задачата да опазва паметника, новопостроената хижа и гората около Оборище. И в следващите десетилетия местните власти не пестят усилия за опазване, поддържане и подобряване на инфраструктурата на паметната местност и достъпа до нея.

На 15 февруари 1960 г. в Градския народен съвет заседава комисия за избор на проект за построяването на мраморни плочи по протежение на пътеката от хижата до паметника на Оборище. Проектът с мотото „Оборище”, изработен от инж. Димитър Колев от гр. Пазарджик, печели конкурса. По пътеката, водеща до паметника, се изграждат седем постамента, върху които са поставени мраморни плочи с текстове от двете страни. Те са посветени на порива на българите за свободен живот.

През 2001 г., в знак на признателност към заветите на Оборищенци е учредена от Сдружението на Възрожденските градове и общности „Възраждане – XXI век” наградата „Оборище”, която се връчва за принос в съхраняването и утвърждаването на българската духовност.

В заключение ще отбележим, че в процеса на изграждането на паметника в м. Оборище се обособяват няколко етапа:
– 1878-1885 г. – всеобщо е признанието, че Оборище е светиня на националното ни израстване за достоен самостоятелен живот и e необходимо поставянето на подобаващ знак на признание;
– 1885-1926 г. – поставяне на каменния кръст и лансиране на идеята за изграждането на подобаващ паметник на Оборищенци;
– 1926-1928 г. – това е етапът на практическите действия за изграждането на паметника;
– 1929-1960 г. – откриване на паметника и последващ процес на обособяването на инфраструктурата в района на м. Оборище;
– След 1960 г. – настъпва период на развитие на инфраструктурата и открояване значимостта на Оборище в историята на българския народ.
Мемориалът, изграден на Оборище е израз на почит и признателност към тези, които прокараха пътя за свободния ни държавен живот. Така че с право м. Оборище е наречена „Български Йерусалим”.

Анастас Периклиев Дудулов е роден на 3 май 1892 г. в гр. Струга. След 1900 г. живее в различни градове, където баща му е учителствал, а през 1912 г. окончателно се заселва в София. Той учи в Сопот и Пазарджик, а от 1911 г. започва неговото обучение по скултура в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Жеко Спиридонов. Анастас Дудулов твори в областта на портретната, фигурална композиция и декоративната скулптура.

Умира на 25 април 1971 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.