Безценна книжка, която „цена няма“

Получих днес цвете от Асен Дипчев – „Цвете за лудите“. А на цветето пише „цена няма“. Наистина каква ли е цената на едно цвете за лудите, което, съзнавам, си е баш за мене. Зачитам се в стиховете на Асен Дипчев, внука на Райна Княгиня, любопитна да разбера за каква точно лудост иде реч.

Очаквах, че ще чета за знамена и въстания, за свободата и саможертвата. Всъщност пак си беше за свободата да си луд в (не)нормално време и да се оставиш да бъдеш негова жертва. От една страна, да те владее лудостта на словото истина, когато си имал

Егати късмета:
да се родя
на планета,
с наближаващ
потоп
предвещан.
От две полушария,
та точно
в България –
земя като
просеща
длан.

Лудост ли е да бъдеш песъчинка от времето, когато скъпи стават „триците“ на словоблудствата и подлизурковщината, времето на „бате Гойко“ (не съм сбъркала буквата, цитатът е точен), когато с говорене си „вдигат мизата само буквите безгласни“ и когато калта е изключително ценен материал за строителство на светлото утре. Калта – дето сами си я забъркваме и която никой не може да изтърка с никакви препарати. Ех, това утре! И аз живях в две епохи, в които „утре започва от днес“. Къде отива настоящето, ние така и не го достигаме. Направо прескачаме в тривиалното, огледалното утре на две епохи. Каква лудост и „младост високосна“ да се радваш на красивото момиче, защото разбира от банкови кредити, и да живееш със „страх за хляба, за имота. Страх от хора“:

Като бито куче
се е свила
за мен мъката,
че доживях
да няма власт,
ни съд, ни сила
срещу този
подъл Страх.

Да живееш и да пишеш в най-(не)свободното време и да носиш в душата си свободата на готовността да се изплюеш в неговия сурат.

Добре, че все още я има лудоста човек да се изправи срещу времето и да откаже да бъде негов роб. Това е душевната свобода.

Свободата на стиха се излива в начупен бял стих, а готовността да се озъбиш на робията ражда стегнати класически катрени. Иронията и самоиронията са оръжията на Асен Дипчев. А най-силното от тези оръжия е цветето, родено от сърцето – „Цвете за лудите“. То не просто няма цена, то е безценно. Не мога да не си призная, че обичам точно такава поезия и че колкото и да е съвременна, духът на непримирението и отрицанието ни отвеждат пак към онова свято знаме – идеалът на Април 1876. Жаждата за свобода и достойнство.

Красимира Василева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.