Един панагюрец в Америка

Велко Тухчиев: „Аз съм щастлив, защото следвам своето чувство на принадлежност”

Интервю на Мария Перфанова

Момент от церемонията, на която Велко получава престижната награда The Quilly Award

Наскоро едно панагюрско момче, живеещо в Чикаго, получи престижна награда на Националната академия на бестселъровите автори в Щатите. От 15 години той се намира отвъд Океана и се занимава с професионални бизнес консултации и коучинг.
Съавтор е на книгата “Разгадаване на шифъра на успеха” (“Cracking the codе to success”). Излизайки на пазара, само за ден от нея са продадени 27 000 копия, което я превръща в абсолютен бестселър. Главата, която пише Велко, носи заглавието “Успехът е неизбежен”. Потърсихме го, за да ни разкаже малко повече за себе си, за живота си там, а и за неговите близки, които също живеят там, и които панагюрци познават много добре.

Здравей, Велко! Изпращам ти сърдечни поздрави от Панагюрище по повод наградата, която получи наскоро. Наред с тях приеми и пожеланията ни за още успехи и още награди. Ще ми разкажеш ли нещо за себе си? Кога и къде си роден? Къде си учил? Кои бяха твоите учители?

– Аз съм роден на 11 декември 1984 година в Пловдив. Родителите ми са 100% панагюрци и то дълги поколения назад. До 14 годишна възраст съм живял в Панагюрище. Учил съм в ОУ „Марин Дринов” от първи до седми клас и една година в СОУ „Нешо Бончев” – в осми клас.
В ОУ „Марин Дринов” от първи до четвърти клас, бях възпитаник на г-жа Дона Царска, след това г-н Стоян Панчовски, както и г-жа Стефка Цветанкова, г-жа Соня Чернирадева, г-жа Параскева Пърлева (която беше учителка и на баща ми), г-н Карагьозов, г-жа Ракова и други.
Бях във художествена паралелка в Марин Дринов и там бяха и прекрасните г-жа Пепа Машева и Елка Дееничина, директор беше г-жа Нора Кунчева.
В СОУ „Нешо Бончев” бях в хора на г-жа Немигенчева, имам добри спомени от учителите там. Спомням си няколко имена, със сигурност ще пропусна важни, без да искам, но г-жа Веска Барова, г-жа Бакърджиева, г-жа Пискова, г-н Терзийски, г-жа Лазарова. Имаше една лъчезарна и винаги усмихната и позитивна г-жа по География, мисля че се казваше Стайкова. Тя беше прекрасна.

С баща си Илия, майка си Живка и дъщеря си Жаклин

Няколко думи за семейството, в което си роден? За родителите ти? С какво се занимават те сега?

– Двамата ми дядовци са били търговци. Дядо ми по бащина линия се казва Делчо Тухчиев и е бил с прякор „Американският комунист” заради предприемчивия и находчив дух в бизнеса. Бил е първият таксиметров шофьор в София, както и началник на Винпром. Според мен, ако е бил в Щатите, е щял да стане легенда. Не съм го виждал никога, той е роден 1900-та година и е починал 70-та година. Той е съпруг на моята баба Мария Тухчиева (талантлива шивачка). Другият ми дядо се казва Велко Врагов – който беше изключителен специалист в сферата на търговията, както и известен пчелар. Той е съпруг на моята баба Анна Врагова (работила е в местния завод за килими и беше много точна в гледането на кафе).
Баща ми – Илия Тухчиев, е работил и се е развивал най-вече в сферата на строителството. Започнал е работа в общината на много крехка възраст и е известен в града с проектите, които е завършил. Работил е в съда като експерт (вещо лице) по строителни въпроси. Наследил съм писателските и ораторските си умения от него. Той ми е дал основите.
Майка ми – Живка Тухчиева, е акушер-гинеколог. Работила е в женска консултация, както и в спешна помощ. Тя винаги е била много силен дух. Винаги успява да ме мотивира с точните думи и ми е давала, и продължава да ми дава огромен кураж. Най-позитивният човек и опора в моя живот. Аз се опитвам да последвам примера й и да изиграя същата роля за дъщеря ми.

Кога реши да заминеш за Америка? Кои бяха причините да заминеш? Изобщо разкажи ми как се случиха нещата при теб. Как се устрои там? Трудно ли беше?

– Аз от много малък си мечтая за Америка. Не знам дали е от американските филми, но много исках да живея там и винаги като дете съм се надявал на това. Причините да замина се променяха с възрастта ми. Аз бях студент по право в България и бях завършил в единствената професионална гимназия в България – ОУК София – 151 СОУПИ, в която на фокус са предмети като История, Психология, Философия, Български език и Литература и се изучава „Право” и всичките му отрасли, като нормални предмети в гимназията. Аз се подготвях да бъда адвокат още от основното училище. Всичко вървеше по план, но кризата в ценностната система се сблъска с мен когато бях на 18 годишна възраст. Аз съм мечтател и не ме е срам да си споделя мечтите с приятелите ми. По това време, с който и да си споделях – почти винаги реакцията беше негативна, в стил: „Ама как ще постигнеш това, нека да ти кажа защо ще се провалиш”.
Корупцията по университетите и в цялата държава ме отвращаваше. Някои фолк певици имаха по високи оценки от мен на изпитите, а аз не ги бях виждал нито на лекции, нито на упражнения. Аз исках да се развивам в тази професия със страст, а те искаха диплома само за самочувствие. В кръчмата виждах професори с красиви студентки, абе, изобщо – трагедия.
Осъзнах, че ако остана в България, по пътя си ще се сблъскам с българската реалност наречена „Вторият начин”. Всичко в България ставаше по „втория начин”, ако искаш по „първия начин” – правилния, нямаш шанс, защото системата ще ти се присмива и ще те изплюе.
Общо казано, заминах, защото бях изправен пред важен житейски избор. Дали да продължавам да вярвам и следвам мечтите си, или да остана в България и да спра да вярвам в „глупости”, и да оцелея, както мога – по етичен или не толкова етичен, но по-финансово благодарен път. Проблемът беше, че масово моите приятели, познати и колеги, имаха изключително неправилни нагласи. В България имаше „възможни” и „невъзможни” неща.
Дойдох в Америка с мисълта да остана за постоянно. Кацнах в Ню Йорк. Там останах около година и половина. След това живях в Флорида, в Нейпълс и Маями около година и половина, и преди около 13 години се преместих в Чикаго. Тук сега е моят дом.

Велко с любимата си Донатела

Какъв е животът ти в момента там? С какво се занимаваш?

– Животът ми е доста зает. Работя доста, обичам работата си. Имам компания, в която предлагаме три вида услуги:
1. Търговски обучения за всеки вид бизнес (специализираме в продажбите на автомобили, имоти, застраховки, брокерски услуги);
2. Консултантски услуги за всеки вид бизнес – Как да съхраните всички свои клиенти и да ги направите ваши бушуващи фенове чрез силата на препоръките;
3. Набирането и разработването на търговски персонал за всякакъв вид бизнес.
Цялото ми семейство живее тук, в Чикаго. Имам прекрасна дъщеря, казва се Жаклин. Кръстена е на баба си Живка. Моята половинка – жената до моето сърце, се казва Донатела и е половин италианка и половин сръбкиня. Живея в Чикаго от близо 13 години и обичам този град. Играя футбол редовно, два пъти в седмицата. Обичам много да пътувам и постоянно съм в движение, и търся нови приключения.

Велко с малката Жаклин

Кажи по няколко думи за всеки член на семейството ти?

– Сега в момента баща ми е артист. Рисува и вече има доста известни творби. Наскоро една от неговите картини с тема на местния чикагски бейзболен отбор „Чикаго Къбс”, беше продадена на обществен благотворителен търг. Той се наслаждава на тази негова страст. Ако беше останал в България, според мен, нямаше да се занимава с рисуване. Много е талантлив.
Майка ми Живка в момента продължава да изпълнява своя дълг на медицинско лице и е създала практика да помага на възрастни хора със здравословни проблеми с частни посещения. Но тя се занимава с това, може би, не по-често от два дни в седмицата, в останалото време ни помага с нашата 6-годишна наследница Жаклин.
Сестра ми – Марта Тухчиева, се развива в сферата на правото. Тя завърши в България, а след това и в Америка. Тук завърши Имиграционно право с отличие в един от най-престижните университети в САЩ – Чикагският университет „ДюПол”. В момента трупа огромен опит като адвокат в една имиграционна организация в Чикаго.

От какво се лиши, за да постигнеш всичко това?

– Лиших се от много неща. В личен план аз прекарах моя живот между 20-30-ата си годишна възраст в много работа. Повечето хора в сферата на продажби с автомобили в Америка знаят кой съм. Аз съм счупил почти всички рекорди в тази индустрия и бях фокусиран да бъда най-добрият в това. Приятелите, забавленията – всички тези неща, бяха на втори план. При мене цикълът „ петък – събота” беше зает със страшно много работа, а не барове и купони.
Аз се бях наситил на купони от България. Ние там започваме на по-крехка възраст и нямаше нужда да наваксваме като американските младежи.

Как те приемат американците в частност и как са настроени спрямо нас – българите?

– Американците са нация, създадени от имигранти. Повечето хора приемат всички хора тук, просто това е естествено тук. Дискриминация има навсякъде по света, но тук най-малко си личи, според мен. Разбира се, в началото, когато все още учех езика, се усещаше една дистанция, но в момента, когато научиш езика, получаваш нужното уважение.

Липсва ли ти Панагюрище и България? Какво най-често си спомняш от годините в Панагюрище? Идваш ли си? Ако не, кога за последно си се прибирал в БГ?

– Липсва ми, разбира се. Още когато не бях излизал в чужбина, когато сравнявах Панагюрище с другите градове в България , бях много позитивно настроен към моя град. Винаги съм казвал, че ние имаме най-пъстрите хора. Красиви, умни,забавни и много интересни характери има в Панагюрище. Липсва ми!
Аз съм от хубаво поколение. Спомням си центъра, пълен с млади хора в петък вечер, преди да посетят „Терасата“ , спомням си красивия паметник.
В България не съм се прибирал откакто съм заминал. Планувам да направя поне един месец ваканция скоро, но всичко зависи от бизнеса. В момента бизнеса има нужда от мен тук всеки ден.

Би ли се върнал в България? Как си представяш живота си тук, в България?

– Засега не. Аз от малък си казвам, че съм гражданин на света. Имам ясно изразени цели до края на живота ми и работя върху тях. България е една любима дестинация. Глобалните комуникации скоро ще ни позволят да работим от всяка точка на света.
Все по-често се замислям за различни проекти в България. Има няколко български компании, които се свързаха с мен за консултантски услуги и не изключвам все по-често да пътувам до България в бъдеще.

Следите ли събитията, които се случват и какво мислите за страната ни като цяло?

– Не следя почти нищо. Българите в България трябва да направят индивидуален избор да повишават нивото си на живот, да се стараят да бъдат добри и позитивни един към друг. Да си дават кураж и да се борят с несправедливостта и корупцията.

Какво не ни достига на нас – българите, за да настигнем американците? Какви са положителните и отрицателните качества на двете нации според теб?

– Най-вече начин на мислене. Нашите мозъци са били промити с грешни представи и ценностни системи, които самите ние никога не сме предизвикал, за да разберем дали са истина. Чувам положителни неща. Нека продължаваме в същия дух. Но ние сме много силен народ и стига да вярваме в себе си, нищо не може да се изправи пред нас!

А сега нека да кажем няколко думи и за наградата, която наскоро получи. От снимките личи, че си много щастлив. Каква е тази награда? Колко често се връчва?

– Наградата се казва „The Quilly Award“. Тя е за автор на Best Seller. Като еквивалент на златен глобус, само че за автори на книги. Връчва се всяка година, веднъж на година.

Какво означава тя за теб?

– Сбъдната цел. Когато реших да създам компанията си, преди 3 години, исках да напиша книга и да съм best seller. Сбъдна се!

Разкажи ни нещо повече за продажбите?

– Продажбите – за мен това е начин на живот. Всеки трябва да е добър в продажбите, за да оцелее в днешно време. Някои хора се раждат с добър инстинкт, но 90% процента е постоянното научаване на нови системи, техники и доказани стратегии и за успех. Принципите в продажбите са като закони, някои от тях се прилагат от стотици години насам, но динамиката в маркетинга се променя всеки ден. Ако имате добър продукт и добри търговци, но никой не знае за Вас като бизнес, защото сте слаби в маркетинга – няма да има голям успех при продажбите. Ако имате добър маркетинг, дори и с по-слаби търговци и не толкова качествени продукти, ще имате по-значителен успех.

Какво е нужно на една продажба, за да е успешна?

– Нужно е всеки търговец да има силна увереност в 3 неща. Себе си, продукта и организацията.
Всяка сделка трябва да включва силна доза увереност и съгласие с клиента. Клиентът не винаги е прав, но винаги ще бъде цар. Без клиенти – няма продажби, затова съгласието с клиента е неизбежна стъпка от всяка продажба.
Освен увереност и съгласие, търговецът трябва да създаде в клиента чувство за спешност, за да може да затвори сделката по най-бързия начин.

Какво прави един бизнес успешен?

– Най-вече хората в изпълнителната част. Това с кой си заобиколен определено е най-силният актив на всеки бизнес лидер. Марката на бизнеса е много важна. Визията за бъдещето?! Каква е Мисията?! Какъв проблем разрешава?! Ако целта в бизнеса е само и единствено пари – ще го намразите или ще се изморите бързо от него.

Какво те води в живота? Кои качества цениш? Кои не харесваш и не приемаш? Може ли да се каже, че си щастлив човек?

– Щастието е личен избор. Започва всяка сутрин когато си отворим очите. НИЕ РЕШАВАМЕ дали да сме щастливи или не. Дали да се оплакваме или да поемем отговорност. Знам едно нещо със сигурност. Ако сте силно благодарни за това, което имате в момента, е невъзможно да не сте щастлив човек. Нещастието идва най-вече от скуката. Също хленченето, постоянното мрънкане, оплакването, обвиняването на други хора за нашите провали води до една слабост и затвореност в себе си, която е самоунищожителна. Скуката и комфортът са най-големите врагове на човешката същност. Много хора се борят за комфорт. Ядене пиене, но в този комфорт намираме напълняване, проблеми със здравето и депресия. Истинската мотивация за успех идва от чувството за принадлежност. Прекалено много хора в България живеят в очакванията на други хора, а не техните собствени очаквания.

Бъдете смели, давайте кураж, за да получавате кураж, вярвайте в себе си, рискувайте, когато усещате напрежението в стомаха. Интуицията никога няма да Ви излъже. Животът е кратък, живейте, за да сте велики. Всеки от Вас има супер сила, с която да може да бъде най-добрият в света. Имайте смелостта да се борите за това!
Слушайте петгодишното дете във Вас. То знае какво точно искате!

Аз съм щастлив, защото следвам своето чувство на принадлежност.

Цялото интервю ще намерите в новия брой на вестник „Време“, който ще е на пазара от утре, петък, 3 ноември.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.