Имаше някога един човек, който ми припомняше от време навреме: „Знай, че каквото и да ти говорят – става дума за пари!” или „Всичко, което не се купува с пари, се купува с много пари!” Тогава, аз разгорещено, със зъби и нокти бранех своята позиция, че не всичко се крепи на тях, и те не всичко купуват.
Уви! В последно време се убеждавам, че съм живеела с погрешни представи за света. Разбира се, това го признавам с крайно вътрешно несъгласие. Но фактите, които времето ни поднася са доста красноречиви.
В този увод става въпрос за пари. Обяснявам защо започвам именно по този начин в края на текста, където самата аз се опитвам да обобщя коментарите по нашумялата напоследък тема в пространството – социално, медийно, политическо, а именно – Истанбулска конвенция. Документът пледира за защита на жените от насилие и за техните права, а всъщност между редовете му се чете озаконяване на … „трети пол”?!
Не съм наясно с европейските политически стратегии, но затова пък медийното пространство гъмжи от коментари и мнения по въпроса.

Документът е известен като Истанбулската конвенция,

защото е договорен през 2011 г. в Истанбул. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписа Конвенцията на 24 април 2016 г.

На (на латински: conventio – договор, споразумение, спогодба) е термин за вид договор, на български използван предимно за разновидност на международния договор.

Освен че за предмет имат общи въпроси, друго характерно тяхно отличие е, че по правило са многостранни и са отворени за присъединяване за всички държави, за разлика от останалите международни договори, които са предимно двустранни или, по-рядко, между няколко страни.

Многостранните конвенции се разработват и приемат по правило в рамките на международни организации – най-често Организацията на обединените нации (и нейни органи), както и други като Съвета на Европа. Те са възприемани от ратифициралите ги държави като равносилни на международни договори.

 

Що е ратификация?

На латински: ratificatio, от ratus — решен, утвърден + facere — правя) е процесът на придаване на юридическа сила на документ (най-честo договор) по пътя на утвърждаването му от упълномощени лица или органи на дадена държава.

Що е пол (още биологически пол, физиологически пол)? Понятие в биологията, според което група индивиди от даден биологичен вид, имащ възможност за полово размножаване, чрез специализацията в производството на определен вид полови клетки. Половете обикновено са два – мъжки и женски, като междуполовите биологични характеристики на половите жлези, половата физиология и/или ДНК полова хромозома се наричат хермафродитизъм.

Биологическият пол

е различно понятие от половата идентичност (още наричана джендър). При хората, а и у някои животински видове, се приема, че биологическият пол не е задължително да съвпада са половата идентичност, която представлява начинът, по който човек разбира и чувства собственият си пол.

 

Много са изказванията по темата. Прави ми впечатление, че против Конвенцията са хора интелектуалци, ерудити, точно такива, които имат широки познания в областта на правото, науката, изкуството, за които не може да се каже че са тесногръди. Не е случайно, че Светият синод и Главното мюфтийство се обявиха и обединиха против нейното ратифициране. Темата ни ще е с продължение, защото в един брой не може да се съберат различните гледни точки. А такива има доста.

 

Ексвицепрезидентът Маргарита Попова:

„Да видим какво ни казва тази конвенция? Трябва ясно да се каже, че тя защитава жените от насилие, защитава жертвите от домашно насилие, но в обхвата на тази Конвенция влизат хора, които се разделят на мъж и жена по биологичен признак, наред с хората с психополови особености и с различни особености на пола, което е нещо различно от биологичния пол. А за това в нашето общество дебат не се е състоял.

Истанбулската конвенция фактически защитава правата на всички с психополови особености, което се крие от нашето общество.

Да твърдиш, че тази група от обществото, които имат такива особености на пола като различно социално развитие, че не са защитени от тази Конвенция, това е или неграмотност, или липса на прочит на Конвенцията или страх да излезеш пред българското общество и да кажеш, че тази Конвенция защитава и тази част от нашето общество.

В официалния превод на Конвенцията на немски език и на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол”, се използва термина „джендър. Нашето общество не е толкова неграмотно, ние знаем за неолибералния свят, за свободното общество, знаем за джендър-ученията още от 90-те години, когато правихме нашите закони за защита на детето. Няма как сега да излезе някой и да твърди, че когато е изведено на преден план понятието „социален пол”, това показвало само утвръдени в социалния ни свят роли между мъжа и жената, които били въприети по този начин, и нищо повече от това.

В немския превод много коректно в един от текстовете на Конвенцията, чл.4, параграф 3  се прави изрична разлика между биологичен и социален пол.

Хората в България трябва да знаят колко сериозни и обхватни мерки предвижда Конвенцията за защита на половете от дискриминация, защита на жените и децата от насилие, но не се казва какви очаквания има за създаване на нови институции.

Не се казва, че тази Конвенция предвижда създаване на международна група –  орган към Съвета на Европа, който на всеки две години ще идва и ще ни мониторира наравно с всички други органи, които до момента са провеждали мониторинг по тези въпроси.

Този орган предвижда създаване на много сериозна институция, с наливането на огромни пари, с участието на много хора със страшно високи заплати към Съвета на Европа, снабдени с имунитет и привилегии, които ще ни дават оценка за изпълнениЕто на Конвенцията. Един куп неправителствени организации, които работят по тези теми, очакват да бъдат разпределени големи финансови средства, за да си изпълняват задълженията. Това ще се случи и в България.

За да сме сигурни как ще можем да изпълним Конвенцията, искам да видя автентичния превод, искам да видя всички мерки, които нашата власт предвижда в законите, включително и  в Наказателния кодекс, за да мога да преценя дали тези изменения в цялостното ни законодателство ще наложат промяна на нашата конституционна идентичност.

Лековато твърдение, самонадеяност, която граничи с глупост, е да кажеш в днешния ден, че няма да се наложи да се променя Конституцията, преди да видиш целия пакет от нормативни актове, които ще изисква Конвенцията. Нещо повече – в тази Конвенция изрично е записано, че когато се налага и когато е необходимо, трябва да бъдат направени промени и на конституционно, и на законодателно ниво.

В обществото липсва професионалния дебат за Конвенцията и е огромна политическата отговорност на депутатите в парламента, пред които тези въпроси са поставени с особена острота на масата.

Журналистката Велислава Дърева:

„За олигархата човекът не съществува, а ако случайно съществува, трябва да бъде изтребван с ГМО-боклуци и тровен с измамни каузи. За благото на глобализма човекът трябва да бъде преформатиран и препрограмиран, като да е компютър.

След постистината дойде ред на постчовека. Но щом постистината е другото име на лъжата, какво е другото име на постчовека?

И ето, роди се „новият“ човек:

Без държава,
без нация,
без памет,
без история,
без корени,
без индивидуалност,
без самоличност,
без нравственост,
без Вяра,
без Бог.
Безполов, надполов, свръхполов.
Разчовечен, хуманоид, post-human.
Мутант.

Едно същество, създадено не по Божий образ и подобие, а поради свой каприз или чужд интерес. То не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Но е никой. Никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го превърнеш във всякакъв. Да го моделираш, премоделираш и модифицираш, да го превърнеш в поредния ГМО-продукт.

Това е скритият смисъл и крайната цел на истанбулското упражнение. Дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество. За да не пречи. Който не го разбира, нищо не разбира.

Проблемът е в текста, контекста и подтекста. В същността, в идеологията, във философията, в замисъла, в манипулацията, в лукавството, в зле прикритата лъжа – лъжа, чиито рога и копита стърчат от всеки ред. Проблемът е в недопустимия натиск и рекет над суверенни европейски държави, над техните институции, конституции, закони и образование. Повтарям – образование!

И този нестихващ шантаж изригва в истеричната мантра, че всеки, който вижда и казва истината за истинската цел на конвенцията, е антиевропеец, хомофоб и насилник, и дебне жените по ъглите, та да им нахлузи бурки.

… Българинът е дълготърпелив. До един момент. Докато не посегнат на децата му.

Да опазим децата! Това е нашата мисия. Ако искаме да ни има.”

 

Д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването:

„Явно приближава краят на любовното биологично творчество на мъжът и жената. Отварят се новите бизнес-ниши на донорите на сперма и яйцеклетки, крио банки, ин витро центрове и производството на дизайнерски бебета с CRISPRCAS9 генетични технологии. Третият райх ряпа да яде, еволюцията също – настават нови времена на пазарното производство на деца по поръчка на всички социални полове (засега 31). Е, какво значение би имал биологичният пол, след като той вече няма да служи за възпроизводство, а само за донорски бизнес и препитание, и… експлоатация от социалните полове! Запомнете тази прогноза – след време Истанбулската конвенция ще бъде синоним на края на човечеството и началото на ГМО хуманоидите. Съчетани с дигиталните технологии и роботиката (техно)хуманоидите ще бъдат новите арийци. А мъжът и жената като такива вероятно ще останат единствено индивиди развъждани в сепарирани донорски ферми.”

 

Този коментар на д-р Семерджиев ми хареса. Ето защо в началото на материала, става дума за пари. А иначе темата поставя доста въпроси.

Мисля си: „Какъв е този биологически пол? Какви са тези „джендъри”? Това по-скоро не е ли социална ориентация? Защо и кому е нужно тази Конвенцця да се приеме? Досега Земята не се ли е въртяла и жените все защитени ли сме били…?

И какво би променил толкова този документ? Мисля си още: откъде идва нуждата от тази конвенция? Сегашните ни закони, както и международните нормативни актове, по които България вече е страна, не са ли достатъчни като нормативна база? И тук нещата не опират само до правни компетенции (нямам такива) или до политическите ни пристрастия, а до непредвидими биологически последствия в по-далечно бъдеще. Едностранчивият повърхностен поглед върху проблема днес, може да доведе до закъсняло втренчване утре.

В крайна сметка, ще можем ли да се познаем след години? Ние, човеците!

 

Ще завърша материала си с думи на

поетесата Мария Лалева:

„Винаги, когато се колебая, искам да чуя мнение на дете. Та затова попитах днес сина ми и негови съученици от 8-ми клас какво мислят по темата. Отговорът на децата: „Няма трети пол. Има два пола. Мъжки и женски. Затова говорим за еднополови бракове, не за третополови. Кой с кого ще спи си е негова работа и негов избор. Да разрешат еднополовите бракове и законите да позволяват някой, който се е родил мъж или жена да си смени пола официално на жена или мъж, когато пожелае. И да се облича и да се държи както се чувства. Това не го прави лош или добър човек, нали?

Децата ни живеят в друг свят. И ни преподават уроци по толерантност и човещина, за които или ни е твърде рано, или прекалено късно.

Ако искате, хвърляйте камъни по мен. Ще отговоря както днес децата на мен: Това, че мнението ми по даден въпрос е различно от вашето, прави ли ме по-лош или по-добър човек от вас? И с какво моята различност ще ви попречи да живеете по-добре или по-зле? Това е въпросът. И когато не си отговорим правилно, пишем конвенции, за да се борим с насилието, което ние самите създаваме – с мълчание, с отричане, с омраза, с нетърпимост, с отказ да признаем правото на другия да бъде свободен, различен и себе си.”

 

В следващия брой на „Време“ очаквайте мнения за Истанбулската конвенция и на панагюрци. А ако искате и Вие да се включите, ни пишете във фейсбук страницата на вестника или на пощата ни: 2001vreme2001@gmail.com или на формата за контакти по-долу.