Своята любов, признателност и благодарност към освободителите ни от османско иго българският народ изразява с построяването на над 450 паметници, бележещи събития от различни периоди на войната. Всички познаваме трите най- големи паметници, впечатляващи със своята монументалност и оригиналност: паметника Шипка, храм-паметник „Александър Невски“, Златната църква при село Шипка и много други.

Кой е всъщност първият паметник, построен в България по време на войната?

Този паметник е бил построен преди 140 години в прохода Хаинбоаз.

За лятното преминаване на Балкана от Предния отряд, генерал Гурко наредил на генерал Раух да бъде подготвен пътят в този непроходим и неохраняван участък. Сапьорите от конно-пионерния дивизион имали трудна задача. И когато подтиснати от лятната горещина войниците започнали един след друг да припадат, генерал Раух и помощниците му хвърлили мундирите и сами хванали кирките и лопатите. Това ентусиазирало войниците. Пределът бил достигнат.

В чест на преминаването по предложение на полковник Роникер бил издигнат първият възпоменателен паметник на освободителите. За него авторът на книгата „Българското опълчение в Руско-турската война от 1877-1878 година” Стефан Кисьов пише: „В авангарда вървеше първа дружина и горската батарея на поручик Лихачов. Недалече от караулката, на самия превал, беше забит един дървен стълб, на който всички офицери, минали през превала си бяха записали имената и фамилиите. Начело в списъка стоеше името на генерал Раух.“

По данни на очевидците граф Шаховски, руският кореспондент В. Кресовски и английският журналист Дик Лонлау на паметника се развяло руското държавно знаме – бяло с двуглав орел, а на върха имало дъбов венец. Надписът на паметника гласял: „30-ти юни – преминаването на генерал Раух с конно-пионерния дивизион през Балкана!“

През годините този първи символ на победата, неподдържан – рухва. Идеята да се възстанови паметникът поемат жителите на село Вонеща вода, Великотърновско, в чест на 100-годишния юбилей от Освобождението на България от турско робство.

Лушка Караянева