Василий Верешчагин е роден през 1842 година. Произхожда от стар дворянски род. От малък проявява интерес към изобразителното изкуство. Следва в Петербург Художествена академия, а после продължава обучението си в Париж. Бил свободолюбив по душа и демократ по убеждение. Героизмът и добродетелите на хората са сюжетите в неговите платна. Първата му сериозна изява по мащабност на изграждането е „Апотеоз на войната“. Най- ярко обаче в творбите му на художник-баталист неговата дарба проличава по време на Руско-турската война от 1877-1878 година.

Когато руският император Александър втори излиза с манифест за обявяване на война на Турция, Верешчагин е в Париж. Незабавно тръгва за България, тласкан от симпатиите му към българския народ.
Постъпва в действащата армия като художник. Преминава през всички боеве. Пътува с катера, командуван от лейтенант Скридлов, чиито моряци са атакували укрепения Русчук. Ранен на бойното поле два месеца прекарва в лазарет. После отново излиза на предната линия. С отряда на генерал Скобелев прехвърля Балкана и участва в боя при Шейново.

В Освободителната война той вижда едно справедливо дело. Той си поставя за цел да запамети в платната си картини от истинската неподправена война и заявява: „Аз ще рисувам войниците: живите, ранените и убитите с техните мъки и преживявания, с тяхната горестна и честна съдба.“

„Панихида“, 1877 г.

Картините му се делят на няколко групи. Първата група отразява действията при преминаването на река Дунав, където е ранен и известно време е на лечение в румънска болница. Картините от втората група са свързани с Плевенската епопея и защитата на Шипченския проход. Картината „Панихида“ сътворява именно по време на тридневните шипченски боеве. За тази картина Верешчагин споделя, че е рисувана със сълзи на очи. Художникът обезсмъртява защитниците на върха в триптиха си „На Шипка всичко е спокойно“. Третата група картини пресъздава победата над Вейсел паша при Шипка – Шейново. На едноименната картина той рисува и себе си, яздещ зад генерала.

Образите на руските богатири и българските опълченци са намерили сполучливо превъплъщение в картините „Шипка-Шейново“ и „Превързочен пункт“.

„Мародери“, 1878 – 1879 г.

Трима от четиримата братя Верешчагини вземат участие в тази война.

Василий Верешчагин е щастлив да види края на войната. Започва пътешествие по света. Посещава Филипините, Куба и Ню Йорк, където прави самостоятелна изложба.

Когато започва Руско-японската война, художникът е на 62 години, но заминава за Порт Артур – най-горещата точка. Настанен е на броненосеца „Петропавловск“, където рисува своите платна под непрекъснатия огън на противника. Загива на броненосеца заедно с много моряци.

Лушка Караянева