Не прочетох „50 нюанса сиво“, макар куп тийнейджъри да ми я препоръчваха, но прочетох „50 нюанса с Иво“. И беше удоволствие да надникнеш в чуждата душа.

„Аритмията на душата“ звучи в аритмичната поезия на Иво Тодоров, който гостува на Панагюрище по покана на Библиотеката тази седмица и представи своето творчество.

Иво Тодоров е писател и журналист, главен редактор на популярни тв предавания като „Часът на Милен Цветков“, „Здравей, България“, „Биг брадър“- 4 и др. Главен редактор е на сп. „Мениджър“, автор е на две книги с разкази, първата му стихосбирка излиза 2010 г., а поетичният му сборник „50 нюанса с Иво“ събира размислите на автора за любовта и това, какво се случва, когато разумът и сърцето се срещнат, както каза представящият го на старта на срещата Стефан Рапонджиев.

В „Аритмията на душата“ на Иво Тодоров се редуват мелодика с лирична проза, с онзи бял стих, познат от древността и нямащ нищо общо с модерния „свободен стих“, в който няма нито ритъм, нито идея, нито емоция. В стихотворенията му се разлива в различни нюанси ритъмът на аритмията, в съвременния хаос се вливат библейски образи, митологически приказки и литературни мотиви. Реминисценциите с поети като Франсоа Вийон и Дебелянов се сблъскват със съвременния естраден шаблон, с научна терминология, търсеща физическата сетивност на безплътното чувство. И идилията се превръща в ирония. Метафори и синестезии придават плът на безплътните вечни теми за любовта, за тъгата, за невъзможното щастие. „Сътворението“ на света, в който създател е Иво, ражда „ножът и жертвата“, между които е човекът – един алегоричен образ на съвременността, изпращащ читателя в полисемантични полета на размисъл за битието.

Гостенка

Как дойде – не помня вече…
Бързаше, но аз я спрях.
Чай приготвих – цяла вечер
пихме спомени и… смях.
Сън приспа нощта прозрачна.
Утро звънна като вик.
Зима бе – сияйно-мрачна.
Тя замина си… За миг
спря сърцето, зов подири…
Търси я и досега.
Тя остави трайни дири –
кални стъпки във снега.

Иво Тодоров

Това е поетът Иво Тодоров. Публиката в срещата му зададе своите въпроси, често излизащи от полето на поезията, а той, човек, добре запознат с дипломацията, често отговаряше досущ като нашенски политик. Питай го за съвременната демагогия, за тенденциозното информационно затъмнение по политически въпроси, и той започва да хвали … интернет. Де го чукаш, де се пука. И се сещаш за свободата на словото и на кое място сме ние в тази листа.

Любознателна и внимателна бе публиката в срещата с Иво Тодоров. Но малобройна. Малобройна, защото, както винаги, културните институции предложиха две срещи в едно и също време. Какво ще правиш, ако не можеш да влезеш в позицията на жабата, която се разчекнала „между умните и красивите“ от добре познатия анекдот.

Красимира Василева