Божественото Слово е човешката Свобода

Било е време, когато словото било творящо. Изречеш името на някой Бог и той вземе, че цъфне срещу тебе на раздумка. Може даже да ти свърши някаква работа срещу агнешка мръвка, тлъстичка. Случи се обаче да се ядосаш и да изречеш името на някой проклет демон или бог проклетник и ей го насреща ти.

Усетили се хората, че така не бива и измислили думите табу и евфемизмите. Оттогава и до ден днешен казваме „той умря“, а „почина“, „гушна букета“ и прочее. „Ритна камбаната“ е християнски евфемизъм – от времето, когато нищо не може да бъде сътворено, преди да бъде изречено:

В началото бе Слово
и Словото бе у Бога
и Бог бе Слово
И рече Бог, и сътвори се.

Векове след това човечеството се чуди и спори какво е Бог, а то си е толкова ясно казано в Евангелието – Бог е Словото. Словото, присъщо само на човека, за да общува, да се моли, да твори. Неслучайно заменяме думата поет със синонима творец. Поетите и философите рушат всичко грозно и творят прекрасни светове. Божественото слово – Добро и красиво, води човека към щастието и в мечтата, и в реалността.

Представете си само:
Станал си сутрин с лице към чаршафа, а близките ти пожелават добър ден, съседът ти казва, че изглеждаш много добре, колегите ти пожелават успех, случайният непознат ти се усмихва и ти казва нещо хубаво … И ти си щастлив, обичаш всички и всичко ти върви като по вода.

Е, това днес е просто сън.

А иначе – ставаш усмихнат и чуваш сочна псувня или „я се погледни, на нищо не приличаш“, „глей я тая вещица“ …

На това му викат свобода на словото. Като си припомни човек какво е чул през деня, не може да не се запита защо сме на 111-то място по свобода на словото. В чисто битов план би трябвало да сме на първо място.

Но всъщност не иде реч за бита, а за политиката, за безкрайните речи без смисъл, за словоблудството и демагогията, които променят историята и създават конфликти. За интригите и клеветите, които вгорчават живота, за вулгарността и простащината, от които ти се повръща, за безсилието пред натруфеното празнодумство … „Нашите политици се славят като много отворени, особено в областта между носа и брадичката“, пише Аджан Брам в книгата си „Отвори сърцето си“, в която е посветил три глави на словото.

Но седмицата беше празнична – на Словото, на Константин-Кирил Философ, който е казал: „Не свети ли слънцето еднакво за всички …“.

Това е празникът на двамата братя, които са разбрали, че Словото е Свобода. Свободата да избираме правилните думи, свободата да изберем Доброто и Красотата, да изберем понякога табуто, за да даваме на другите радост в общуването.

Следпразнично пожелавам на всички да ги докоснат божественото Слово и човешката Свобода.

Накрая искам да предложа един нов празник – Ден на добрата дума. Да минеш в някой слънчев ден по чаршията и всеки да ти каже по нещо добро, и ти да кажеш всекиму нещо добро, понеже и у най-лошия все има нещо, пък може този ден да се превърне в Дни! А?

Красимира Василева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.