Музеят като творческа лаборатория

Доц. д-р Атанас Шопов за историята, трудностите и успехите на Историческия музей в Панагюрище

Историческият музей в Панагюрище е място, с което всички панагюрци се гордеем, без значение дали адресната ни регистрация все още е в града или не. В последните години той се утвърди, като едно от най-посещаваните и обичани места тук – както от гостите на Панагюрище, така и от местните жители. С многобройните си и интересни инициативи Музеят предлага винаги нещо, с което да разбуди любопитството ни.
В този брой на вестника ви срещаме с основното действащо лице, основния мотор във всички тези събития – директорът на Исторически музей – Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов. Още повече, че управляваната от него институция наскоро навърши 75 години от основаването си, а самият той бе удостоен с едно от най-високите държавни отличия в областта на културата – наградата „Златен век”. Завръщането на почти непознатото ни, но много ценно Панагюрско сребърно съкровище, също е едно от знаменателните събития, случили се наскоро в Музея.
Това е и един разказ за историята, трудностите и успехите …

Здравейте, доц. Шопов. Първо искам да ви честитя, получената от Вас награда „Златен век” (почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен, грамота) на Министерство на културата.
– Благодаря! Наградата е признание не само за моя труд, но и за труда на целия колектив на Музея, а бих казал и за самата община, тъй като ние сме Общински музей. Тя е оценка за това, което сме правили през последните годините.
Развълнувам и очарован съм от факта, че я получих. За получаването й бях номиниран от Сдружението на музеите в България, а вероятно и от други институции. Всяка номинация е признание за добре свършена работа.

Това не е първата награда и първото признание за работата Ви. Какви други награди сте получавали?
– През 2004 г. малко преди да дойда в Музея получих признание като преподавател по история в Професионалната гимназия. Получих Националната награда „Учител но годината” в хуманитарно направление. А също така през същата 2004 г. бях удостоен и с наградата на Община Панагюрище „Учител на годината” в категория „Средното образование”.
Винаги съм се стремял да изпълнявам задълженията си коректно, а оценката я дават другите. Наистина, когато дойде една такава оценка, емоцията е много голяма. Да работиш в Музея е едно чудесно изживяване, даващо много за развитието ти.

Наскоро отпразнувахте навършването на 75 години от откриването на Музея.
– Да, съвсем наскоро, на 8 юни отпразнувахме с много гости тази важна за нашия колектив, а вярвам и за Общината и за всички приятели на Музея ни годишнина.
75 години една е една достолепна възраст, която ние отбелязахме с поредица от съпътстващи събития. Проведохме ученическия конкурс „Моя род”, представихме поредния сборник „Панагюрски летописи”, организирахме фотодокументална изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Музея. Едно от най-значимите събития, посветено на тази голяма годишнина, е гостуването на Панагюрското сребърно съкровище, което в такъв мащаб не е показвано никога досега, само няколко от артефактите са показвани в НАИМ. Сега това съкровище за първи път се завърна в Панагюрище. Годината е юбилейна и за самото съкровище – навършват се 115 години от неговото откриване в Мрамор могила, намираща се в края на града. Така в залата-трезор за кратък период от време бяха събрани два оригинала – на Сребърното и на Златното съкровище, доказващи високото ниво на развитие на траките, населявали панагюрското землище. В момента Сребърното панагюрско съкровище е експонирано в специални витрини в залата-трезор, почти редом до Златното. Поставянето му там е обвързано с идеята музейните пространства да се осмислят и да създават възможности за представяне на нашето богато минало. Именно това е една от насоките, в които работим през последните няколко години.
Наред с гостуването на Панагюрското сребърно съкровище стана факт и издаването на подробен пълноцветен двуезичен каталог. Създаването и отпечатването на каталога за Сребърното съкровище станаха възможни благодарение на НАИМ, Община Панагюрище и „Асарел-Медет” АД.
Настоящият юбилей бе и повод музейният екип да подготви и един луксозен албум, разказващ историята на Музея чрез фотографии, като 75% от средствата за неговата реализация са по проект, обезпечен от Министерството на културата.

Ако трябва да се върнем назад във времето, кои са най-важните моменти в тази вече 75-годишна история на управляваната от Вас институция?
– Идеята за музей в Панагюрище битува отпреди повече от 100 години, но реално той отваря врати на 3 май 1943 г. За откриването му оказват съдействие изключителни професионалисти – проф. Васил Миков и Иван Велков. През 1950 г. за посетители отваря врати къща музей „Райна Княгиня”, която заедно с Тутевата къща, е обявена за Държавна старина още през далечната 1941 г. През 1951 г. Градският народен съвет взема решение за създаването на панагюрски музей, т.е. съществуващият музей към Читалище „Виделина” се превръща в Градски народен музей. Следващ етап в развитието е създаването на една от най-модерните за времето музейни сгради през 1964 г, а през 1966 г. с решение на колегията на Комитета за култура и изкуство профилът на Музея е утвърден със свои отдели и филиал – къщата музей „Райна Княгиня”. С този държавен акт се признава и утвърждава съществуването на Музея в Панагюрище. Като преминем през 1986 г., когато се обособява музейният комплекс, и се стигне до настоящето, когато се реализира проектът „Панагюрище – столица на свободата” по оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 г. с бенефициент Община Панагюрище, стигаме до настоящия облик на Исторически музей – Панагюрище.
В момента наистина можем да споделим, че музейното дело в нашата община има една от най-съвременните визии в държавата, като съм далеч от мисълта, че всичко е свършено. Всички тези положителни промени увеличават отговорностите, както и съпътстващите ги проблеми. Но мога да твърдя, че екипът на Музея е подготвен за предизвикателствата на бъдещето.

Тази година колективът Ви получи поредното признание за успешната си работата – бяхте удостоени с наградата „Любородие”.
– Да, изключително сме благодарни за тази висока оценка. Тя показва, че трудът ни се оценява подобаващо. Бих добавил, че освен всичко друго, Музеят е и една творческа лаборатория, чиито резултати биват оценявани от нашите многобройни посетители. За тази усърдна работа на екипа на Музея Община Панагюрище и ОУ „20 април” тази година присъдиха на Исторически музей – Панагюрище наградата „Любородие”.

Вие споменахте, че музейната визия е коренно променена и е една от най-съвременните в страната ни, а за в бъдеще какви идеи имате за развитието й?
– Това е много добър въпрос. На първо място поставяме отговорността да запазим нивото, което сме достигнали, защото Панагюрище вече се превърна в перманентна туристическа дестинация, което означава нарастване на туристопотока. Ето например, за изминалата 2017 г. бяха регистрирани над 95 хил. посещения на музейните обекти, което бележи сериозен ръст спрямо предходните години. Аз съм от хората, които понякога споменават някои свои идеи, но единствено при условието, че те са обмислени и поне на 60 % със съществуваща сигурност за реализация. Към този момент бих се въздържал от споделяне на идея, по-скоро бих ги споделил в близко бъдеще, когато сме по-близо до реализацията им. Идеята е едно ноу-хау, което трябва да бъде пазено, за да не бъде опорочено, преди появата на резултата.
В отговор на въпроса Ви, бих добавил също, че много нови атрактивни събития започнаха да се случват в нашия Музей благодарение на подкрепата на Община Панагюрище. Музеят стана притегателен център за различен тип събития не само от общинско значение, но и такива, инициирани от други организации от страната, което е факт и в резултат на партньорството ни с Община Панагюрище.

В момента предстои конкурс за длъжността Директор на Исторически музей – Панагюрище. Как го приемате?
– Напълно нормално е всяка длъжност да се приема с конкурс, но единствените длъжности, за които се провеждат конкурси винаги след изтичането на техните мандати – това са тези за директори на културни институти (музеи). Приемам го напълно нормално, въпреки някои атипичности.

За финал на разговора ни, какво бихте пожелали на нашите читатели?
– Пожелавам на читателите на Вашата медия, както и на екипа на в. „Време 2001” най-вече здраве и още дълги години така обективно да отразявате живота в региона. Така че читателите да Ви се множат и възхищават на Вашето обективно творчество.
Също така искам да изкажа благодарността си на нашите многобройни партньори, с помощта на които в Музея бяха осъществени редица дейности и инициативи. Ще се въздържа да ги изброявам, за да не пропусна някой, защото те са наистина много. А те всички вече са и приятели на Музея.

Въпросите зададе
Николай Радулов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.