Д-р Михаил Христов пое управлението на МБАЛ „Уни хоспитал“ тази пролет. Приема с чувство за хумор намека, че е част от една шарена редица управители, и пояснява, че до април е изпълнявал наследен бизнес план, но е направил своите корекции в него при подписването на новия договор с РЗОК-Пазарджик.

– Като управител гоня финансова печалба. Една болница не трябва да трупа дългове и това е въпрос на рентабилност. Изчистват се всички затрудняващи фактори – излишен персонал и други разходи.

Докторът не е склонен да се крие зад половинчати отговори и на въпроса ми дали „Асарел-Медет“ АД помага все още финансово отговаря: „Това е частна структура, Собственикът решава как да действа.“

Не изоставям темата и питам дали търговската цел е водеща.

– Търговска, но не търгашеска. Имам много години стаж зад гърба си и никога не съм позволявал да забравя социалната роля на медицината. В нашата професия

без морал не става!

Болницата бе натоварена с усещане за много социални функции, особено към хората от общината, към панагюрци.

Разговорът ми потегля със силна струя в тази посока. Говорим за подкрепата към хората без осигуровки. Според д-р Христов това не е най-големият проблем в болниците. За месец и половина през МБАЛ са лекувани едва 5 пациенти, за които отникъде не могат да се намерят средства за лечение – нито осигуровки, нито застраховки, нито държавни социални структури. Но дали Спешното отделение не се затруднява от социално неосигурени лица, които търсят подкрепа в безизходицата си.

– Отделението наистина е силно натоварено. Всеки уикенд в него се преглеждат между 100 и 150 човека. Някои са неосигурени, други нямат нужда от спешна помощ … всеки иска грижа и внимание. Никой не ходи на доктор без причина и без доверие. А няма друга професия, в която на човек да му е дадено

да помага на хората.

Оказва се, че настоящият управител е един от първите експерти, обмисляли идеята за тази болница. Той беше известно време зам.-управител на болницата и консултант по изграждането на онкологичния и лъчетерапевтичен комплекс в нея. Бил е висш шеф в НЗОК и още какво ли не. Професионалната му биография е наситена с длъжности и работни места в различни градове. Затова уточнява, че е от Бургас, ама не е само бургазлия.

Какви са трудностите в управлението на болницата, искам да разбера.

– Винаги започвам със 100 % доверие. После то или остава, или спада, или отива под нивото на земята. Човеци сме, преди да сме началници. Не трябва да се забравя, че всеки ще отиде под земята и тогава над него ще има не само два метра пръст, а и небе!

Идеята за възмездието и принципът за добротворството в тези думи едновременно ме вдъхновяват и окуражават да продължавам да питам. Разбирам, че управителят знае за съмненията сред хората за подозрително текучество сред кадрите, за впечатляващи разлики в заплащането. Дори се чудех дали да повдигна тези теми – неприятни са и един началник може да се засегне. Тогава с разговора е свършено, а на хората трябва да им се даде пълна и истинска информация.

Не се изненадвам обаче (вече съм усетила маниера на събеседника си), когато чувам преки и кратки отговори:

– В момента се занимавам с това – щатовете. Има излишен персонал, натрупан при създаването на болницата, особено при окомплектовката на някои отделения. Никоя частна структура не може да търпи такава ситуация. Пък и в медицината не е важна бройката, а качеството на специалистите. Смея да твърдя, че тук работят изключителни специалисти. Колкото до

разликата в заплащането на местни и външни,

както се изразихте, така е. И с това сега се боря. Изпълнявам бизнес план, все пак, а в него числата са безкомпромисни. Вече го казах – важен е не оборотът, а печалбата.

Д-р Михаил Христов не се притеснява да говори за печалба, както и за рентабилност, съкращения, редукция на заплати. Пояснява дори, че е готов да изплаща допълнителни средства при завишен работен ден, например с два часа. Но … вижда отпор, нежелание.
Споделя и друго свое наблюдение – местните лични лекари не желаят да насочват пациентите към „Уни хоспитал“. И е наясно с причината. Наясно съм и аз, а и повечето от хората.

В следващия ни брой очаквайте точни данни относно дейността и функционирането на „Уни хоспитал“, нашата болница. А дотогава и за след това … пожелаваме ви здраве!

Веселина Велчева