200 години църква „Св. Въведение Богородично”

Доц. д-р Атанас Шопов

В навечерието сме на една бележита годишнина, свързана с една светиня на българския дух – храм „Св. Въведение Богородично” в гр. Панагюрище. Храм, който 200 години е опора на българския дух и символ на възраждащия се българин.

Панагюрище има свой принос за развитието на Българското възраждане и в частност на църковнонационалното движение. В историята на Панагюрище през епохата на турското робство борбата за възраждането му е най-светла страница.

Настоящето съобщение има за цел да представи общи щрихи от съграждането на църквата „Св. Въведение Богородично”.

Църковен печат

Възраждането роди онази тънка прослойка от заможни хора, които изиграват неоценима роля за народното осветляване и укрепване на националния дух. Поради това Българското възраждане създава плеяда от образовани хора, които да удовлетворят духовните потреби на новото време, способни да станат инициатори, творци и водачи на възрожденските промени. Думата ни е за духовниците, книжарите, учениците, учителите, търговците, занаятчиите – панагюрци, които дават своя принос в борбата за църковнонационалната независимост.

В началото на ХІХ век панагюрци успяват да се организират и въздигнат храм през 1818 г., които до 1823 г. е богато изографисан – „Св. Въведение Богородично”. Храмът е залепен до старата църква „Св. Тодор Тирон”. По план и разпределение, църквата е почти копие на българската църква в Хилендарската обител на Света Гора. Планът й е изработен от хилендарския духовник-таксидиот – Харалампи. Енергичен и общителен, той помага да се съзида новата църква, като чертежите прави сам, по подобие на хилендарската църква. За времето си тя е една от най-големите български църкви в империята. Майсторите-зидари са от Банско, а резбарите от Дебърско. Според П. Карапетров освещаването й извършва епископ Дионисий, българин по народност, който оставя дълбок спомен в паметта на панагюрци.

Църквата е опожарена по времето на Априлското въстание 1876 г.

Митрополит Гервасий Левкийски

Неимоверни са усилията на панагюрци за възстановяване на разрушените храмовете, вследствие на въстанието. Внимание на въпроса отделят и краеведите. Макар и в трудно положение, след Априлското въстанието 1876 г. и Руско-турската война 1877-1878 г., жителите на града полагат неимоверни усилия, за да възстановят своите църкви. За това Църковното настоятелство изпраща дописка до в. „Марица”, в която споделя радостта на жителите от възстановяването на църквите. На 12 ноември 1878 г. митрополит Гервасий Левкийски дава разумни съвети за уреждане на обществените работи и събирането на средства за покриване на разходите за възстановяването на църквите. В дарителската акция се включват и много родолюбиви българи от страната.

В края на 1878 г. е поправена и църквата „Св. Въведение Богородично”. Признателността е голяма, а опорите на нацията са възстановени. Така на 31 декември 1878 г. панагюрци посрещат първата година от Освобождението на града.

Пълното възстановяване и възобновяване на храма обхваща периода 1878-1880 г. от брациговски майстори, а резбата е извършена от резбари от Струга. В тази църква е налице творческият рисунък на прочутата Самоковска школа и на известния панагюрски иконописец Иванчо Зографски. Сведения намираме и на страниците на в. „Оборище” от 1943 г.

През 1895 г., при наличието на дейно настоятелство, на църквата се изгражда един централен купол, през който се внася по-голяма светлина в храма. През същата година е направена стенната и сводова живопис от Никола Образописов от Самоковската иконографска школа.

На всяка икона са отбелязани ктиторите – отделни лица, семейства или еснафско съсловие. Така ние разбираме: първо, времето на строителството и възстановяването на храма; второ, кой го освещава,

До Освобождението църквата има дървена камбанария, поставена в северозападния ъгъл на храма. На 20 май 1873 г. в Москва е изработена нова камбана за църквата „Св. Богородица”. Тя е поръчана от жителите на Панагюрище. Стойността на изработката на камбаната и доставянето й до Цариград възлиза на около 297 рубли. От там, с помощта на спомоществователи, тя е транспортирана до Панагюрище.

През 1882 г. е построена отделно от храма камбанария. В нея са поставени прелятата камбана и други две по-малки, които са доставени от Русия – едната за църковна сметка, а другата дарен от проф. Марин Дринов.

Построена в първата четвърт на ХІХ век, църквата „Св. Въведение Богородично” е символ и на икономическото замогване на Панагюрище и Панагюрския край. Тя има свой „монетен дом”, в който са сечени дребни разменни монети, наречени „кюшелати бинллета”.

„Кюшелати бинллета”, църковни монети

Правата за монетосеченето принадлежат на църковното настоятелство. Те са равностойни на една пара и са сечени от бакър (мед) със съкратения знак на църквата ВОД – Воведение. Тези пари са най-дребните монети в онова време. „Бинллетата” се ползват с пълно доверие успешно не само в Панагюрище, но и в околните села. Това е една изключителена демонстрация на стремленията на жителите от панагюрския край: първо, за осъзнато чувство за национална самоопределеност; второ, за самостоятелно икономическо развитие, което е възможно, когато населението достигне определено стопанско ниво; трето, приемствеността в духовната област; четвърто, родолюбието на панагюрци.

В района на църквата „Св. Въведение Богородично” в миналото се числят следните параклиси „Възнесение Христово” („Св. Спас”), „Св. Петка” и „Св. Пророк Илия”.

Църквата „Свето Въведение Богородично“, интериор

За да се получи по-голяма пълнота на разглежданата тема, налага се да отбележа и отношението на населението към църквата и нейните служители и отражението на този живот върху масовата душевност, лични и обществени прояви. Предаваните спомени и разпръснатите приписки оставят впечатлението, че енорийските свещеници и другите представители на църковния клир са достойни духовни пастири, ползващи се с уважението на стари и млади. От своя страна, самите духовници се считат за неделима част от своите енориаши. Ето защо неговата роля е от изключително значение за изграждането и опазването на църквите, за живота и образоването на панагюрци и изобщо в живота на всички българи.

Църквата създава чувството за достойнство на личността, която дири своето право за свободен живот. Като цяло установяваме, че духовното единение на панагюрци и изобщо на всички българи е предпоставка за здраво самочувствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.