Популярната авторка на поезия и проза Мария Донева бе гост на Панагюрище в понеделник и вторник, 12 и 13 ноември. Самата среща с нея бе в понеделник, с начален час 17,30, а гостоприемен домакин бе Историческият музей. В началото на събитието, встъпителни думи за Мария Донева каза Дарина Дечева – член на Арт клуб „Асарел“, по чиято покана авторката гостува на града ни.

След това думата имаше самата гостенка – а тя с неподражаем стил на изказ и артистизъм, още с първите си думи плени вниманието на публиката.

„Изкуството е нещо като аналгин – с него за известно време болката ти ще спре, за известно време да не мислиш за това колко зле си се представил някъде, колко те е разочаровал или предал някой, или как ще останеш самичък. За известно време да мислиш за други по-красиви неща и през тях да се погледнеш отстрани“, заяви М. Донева.

Житейски истории преплетени с поезия и поезия преплетена с житейски истории – това е светът, който авторката разкри пред панагюрската публика. Две неща преплетени и превърнали се в амалгама, в принцип на съществуване, в път …

Мария Донева представи както поезия, така и проза – и двете еднакво увлекателни и поглъщащи.

В края на срещата авторката раздаде автографи и си побъбри лично с всеки, който желаеше.

Броени часове преди срещата в Музея, Мария Донева бе гост на ОУ “20-ти април“, а на следващия ден, 13 ноември (вторник), тя посети и малките читатели от ОУ „Проф. Марин Дринов“. Мария Донева стана и кръстница на клуба на читателите на дриновци – „Звездни читатели“. Пред малките читатели гостенката прочете приказки от новата книжка за деца, която скоро ще е на пазара и чийто преводач е самата тя. Срещите в двете панагюрски училища бяха част от инициативата на „Асарел-Медет“АД „Да бъдем в час за час“.

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината между нас“ (Охрид), „Има страшно“, „50 години старозагорско куклено изкуство“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим”, „Заекът и неговата мечта”, „Шепа лъскави череши”, „Чисти стихотворения” и „Тя се наслаждава на дъжда”.
Драматург е в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

Очевидно

И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.

©Мария Донева

Решително стихотворение 

Щом си тръгваш – вземи ме със себе си.
Много пъти от тук те изпращах
и сама си отгледах последици,
за които ще трябва да плащам.
Ето, имам една независимост,
във която съм вкопчена здраво.
И съм станала толкова хрисима,
че избухна ли – цирк ще направя.
Имам също легло, мое цялото.
Имам питомна мека пижама,
да ми милва душата и тялото
вековете, в които те няма.
Имам време, но то е загубено.
Свобода, но напълно излишна.
Имам навик във теб да съм влюбена
и порок – че не искам да дишам.
Стана време след тръгване, връщане,
да ти кажа – в очите, на глас –
напусни ми живота и къщата.
Но да знаеш, че идвам и аз.

©Мария Донева