За Елена Денева са изписани толкова суперлативи, че някак не ми се иска и аз да я засипвам с още. А и тя е един безмерно земен, приказно топъл човек, за да се нуждае от това. Даже, познавайки я, знам, че по-скоро се притеснява от още и още, въпреки огромния и безспорен талант, какъвто е.

Затова ще ви я представя… чрез сърцето ѝ.

Там се случват едни много дълбоки и крайно неразпознаваеми понякога за света отвън неземно човешки, топли неща. А понякога много разпознаваеми – и не единствено и само през поезията ѝ. Случва се радост – детински искрена. Случва се тъга – опустошително разбираема, но несподелена понякога. Случва се любов – в най-вселенския ѝ мащаб. Случва се видимост – отвъд анатомичния ѝ смисъл. Случва се пътуване – към другите и към нея самата – с космически замах. И човещина с размерите на дете – неподправена като усмивката му. Случва се поезия – безапелационна и обезоръжаващо категорична като (с)мисъл.

И за да не бъда толкова обстоятелствена и да ви доближа колкото се може по-скоро до датата на нейното гостуване в гр.Панагюрище, ще ви разкажа една приказка, в която главни герои са Елена и един тъгуващ човек.

Седял си един тъгуващ човек една вечер преди много години и си тъгувал. Тъгувал си и не разбирал човешката обърканост около себе си. Объркал се човекът тогава – от нечовешкото в човеците. Болката им понякога много му тежала. Страдал за тях… и за себе си. Искал да им поправя счупеното в сърцата, всякак се опитвал. И така постепенно забравил за собственото си сърце. Не го забелязвал до вечерта, в която седнал да тъгува. Тъгувал човекът най-вече за това, че не знаел как да се погрижи за неговите съкрушени части. Все търсел някой, който да го направи вместо него. А не знаел, че той сам трябвало да се грижи за себе си. Но тогава човекът не бил научен да се грижи за сърцето си сам. Да му дава да пие топъл чай. Да му дава тишина. И като не знаел как да се грижи за сърцето си – тъгувал. Точно тогава започнал да чете. Да чете Елена Денева, защото на човеците им става светло и не тъгуват толкова сред думите ѝ. Тихо им е някак. И топло. Защото тя е като топъл чай. Като грамадния Джон Кофи на още пò любимият ѝ Стивън Кинг – свръхестествен „зелен светещ път“, някъде там, сред думите. Защото един зелен път, един път изобщо, може да означава само едно нещо – спасение. Тихото сякаш само това чака тогава, на пътя – прегръща човеците и ги люлее, люлее… сред думите. Защото думите на Елена могат да светят като малка спасителна зелена точица в мрака им. Защото са път. Защото освен заредени с огромен талант имат и отделни сърца и огромни способности да превръщат тишината в топла реалност, а пътищата към душите ни – в едно простичко зелено равновесие. В него можеш просто да постоиш, а можеш и за дълго да останеш.

Какво се е случило с човека от приказката ли?

Елате да послушате Елена и да помълчите равновесно с нея на 05.03.2019 г. (вторник), от 17:30 часа в Историческия музей, гр.Панагюрище и ще разберете. Заедно с нас, нейните домакини – и (по)читатели – от Арт-клуб „Асарел-Медет“ и Историческия музей.

А на 6 март (сряда) тя ще се срещне с децата от ОУ“20-ти април“. Ще си говори с тях за сенки и бонбонки, за пеперуди, за картонени къщи, за любов, за щастието колкото кибритена кутийка, за мартенички и един куп житейски шарености – по инициативата на „Асарел-Медет“АД „Да бъдем в час за час“.
И ще споделя по детски чистата си радост с тях.
И от тях!

Входът е свободен!

© Текст: Дарина Дечева

СТУДЕНО
ЕЛЕНА ДЕНЕВА

Колко да е студено – минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.

A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.
Сигурно някъде има – точно къде не питай –
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.

Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа –
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.

Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелища на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся – още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.