Панагюрският енциклопедист по познания и интереси

Павел Делирадев се нарежда сред най-съзидателни българи, с енциклопедични познания и интереси, последователен в стремежа си да бъде максимално полезен на най-широк кръг хора. Той е роден на 15 февруари 1979 г. в Панагюрище и насочва неукротимата си енергия в две радикално различни направления през първата и втората половина от живота си.

Първата половина е посветена на общественополитическия живот в България и на националноосвободителните борби в Македония. И в двете поприща той е в първите редици – сред създателите, организаторите и популяризаторите.
Изучаващите история на България в края на XIX и началото на XX век познават Павел Делирадев

като политически и синдикален деец.

Като активист на Българската социалдемократическа партия през 1905 г. заедно с Н. Харлаков и Г. Бакалов създава центристка група, която през август същата година се отделя като Български социалдемократически съюз „Пролетарий“. В този съюз панагюрецът е избран за секретар и редактор на печатния орган – списание със същото име. Това списание подпомага издаването на стихосбирката „Морски капки“ през 1907 г. на Димитър Полянов – най-известният пролетарски поет по онова време.

Павел Делирадев е активист на БРСДП и създава първични партийни организации, една от които е в Панагюрище. В статията си „Ползата от общ синдикален съюз“ той аргументира обединяването на работническите синдикати и дружества и изнася основния доклад при неговото учредяване през 1904 г. През 1906 г. участва в ръководството на стачния комитет на първата обща железничарска стачка и редактира вестниците „Стрелочник“, „Железничарска борба“ и „Железничарско съзнание“. Малко по-късно този неуморен общественик се включва в борбата за национално освобождение на Македония с такава жар и всеотдайност, че мнозина смятат, че той е македонец. През 1908 г. нелегално преминава в Македония с четата на Христо Чертопеев.

На една от запазените снимки от този период той е преметнал пушка и патрондаш, а до него са Яне Сандански и Тодор Паница – дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Яне Сандански е председател на Серския комитет на ВМОРО, а Павел Делирадев и Тодор Паница са сред най-активните членове на комитета. Те стоят зад идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ. Това, разбира се, може да се случи само ако всички участващи в Балканската федерация държави, приемат републиканска форма на управление. И тримата са убедени републиканци и привърженици на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение, а самият Павел Делирадев се смята за идеолог на това течение. През май 1908 г. той става делегат на общия конгрес на левицата в Банско.

В съгласие със своите републикански възгледи Павел Делирадев подкрепя Младотурската революция създава „Манифест към всички народности в империята”, който е прочетен на 18 юли 1908 г. от Яне Сандански, а впоследствие помага на младотурците през април 1909 г. заедно с 1200 четници от ВМОРО под ръководството на Яне Сандански при потушаване на контрапреврата на султан Абдул Хамид II съвместно с Кемал Ататюрк и с албански, арменски и гръцки чети.
Уставът на Народната федеративна партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, както и програмата ѝ са създадени отново от нашия неуморен съгражданин през август 1909 г.

След завръщането си в България през 1910 г. заедно с Михаил Герджиков издава брошурата „Война или революция“, В тази брошура той защитава позициите на европейската социалдемокрация и се обявява против войната. Макар, че участва във войните за национално обединение, извършва активна антивоенна агитация, лансирайки идеята за Балканска федерация. През 1914 г. публикува книгата „Българските патриоти през освободителната война“, както и „Балканските войни и българският погром. Причини, развитие и последици“. Неговите републикански възгледи, както и демонстративния му отказ да се закълне във вярност към новия български цар Борис III през 1918 г. го довежда до конфликт със Сакскобурготската династия и само бързото развитие на политическата обстановка го спасява от затвор.

Следват няколко години несвойствено за неговата натура затишие, необходими за осмисляне на посоката и пренасочване на неговата обществена деятелност от кипежа на политическите борби към създаване на устоите на гражданското общество в България. Тук той получава още по-широк широк обществен отзвук за своята дейност – чрез научните си открития в географията, геологията, биологията и медицината, както и чрез организиране и популяризирането на туристическите дейности. Тази разностранна по своя характер дейност е толкова мащабна, че може да бъде илюстрирана единствено чрез примери. Ето и някои от тях:
Прекарвайки през 1939 г. шест месеца сам на палатка в Рила, изготвя

първата подробна топографска карта

на планината. Този самоотвержен престой при суровите планински условия са цената, която плаща за да може да обоснове границата между планините Рила и Родопи, както и границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. През 1946 г. неговите научни обосновки са отразени в учебниците по география. Едновременно с това определя точните местонахождения на върхове, езера и ридове в Рила и поправя грешките в наименованията на географските местности. Открива причинителите на ендемичната гуша, от която страдат жителите на планинските области, което му донася широка известност в страната и чужбина. Учени от различни страни се обръщат към него за повече подробности и консултации. Във Франция неговото откритие е отразено в централните медии.

За биологията открива червеното водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта. Заслугите му за геологията са изследването на следите от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила.

За щастие резултатите от дейността на учения Павел Делирадев са запазени за поколенията – не само в многобройните архиви, внушителния брой книги /над 50/ и статии /над 1500/, а и в съзнанието на няколко поколения любители на красивата българска природа. През 30-те години на миналия век френско издателство му предлага отпечатването на книгите „Осогово”, „Рила” и „Пирин”, а отзиви за книгите му се появяват в Годишника на българския алпийски клуб в Прага през 1938 г. Някои от съчиненията му се превеждат на руски и английски език.

През 30-е години на миналия век цар Борис III издава Указ за награждаването му с орден „Св. Александър I ст.”, както и сребърен Медал за наука и изкуство.

За своята цялостна многостранна дейност след 1944 г. Павел Делирадев е награждаван с най-високото държавно отличие – Димитровска награда, редом с Павел Вежинов, Димитър Димов, Стоян Венев, Димитър Талев и Николай Гяуров.
На многобройната туристическа общност Павел Делирадев е познат преди всичко като

организатор на туристическото движение

в България, поел щафетата от загиналия нелепо в края на XIX в Алеко Константинов. Това нещастно стечение на обстоятелствата е причината Алеко Константинов да остане в историята като идеолог и родоначалник на това движение, а фактически организатор, привлякъл десетки хиляди последователи да стане Павел Делирадев със своята многостранна дейност на публицист, писател, учен, организатор и общественик. Именно чрез своята мащабна и разностранна дейност нашият съгражданин позволява туристическото движение да излезе от рамките на организиране на туристически излети сред природата и да се трансформира в огромна по мащаб разностранна общественополезна дейност, позволяваща създаване на хижи, маршрути, туристически маркировки, екскурзионни летувания, научни изследвания и популяризиране.

Владимир Натов – председател на
Сдружението за алтернативен туризъм „Павел Делирадев“