„Моторни песни“ на Вапцаров звучаха в изпълнение на актьора Георги Радомиров (видео)

По повод 110 годишнината от рождението на поета Никола Йонков Вапцаров в петъчната вечер на 15 март читалнята на Общинска библиотека „Стоян Дринов“ се изпълни с хора, дошли да чуят не само неговите стихове, но и да се насладят на безспорния и вдъхновяващ актьорски талант на Георги Радомиров.

Поводът за тази хубава вечер, която се превърна в празник за всички ценители, бе спектакълът-рецитал „За него – Живота…“ . Една осъществена идея, намерила своята семпла, но издържана с много стил реализация, която впечатли и развълнува всички присъстващи.

Меката и уютна атмосфера на импровизираната сцена, чиято адаптация е дело изцяло на творческия екип и всеотдайността на директора на Общинска библиотека – Стефан Рапонджиев, успя да пренесе всички в света на Вапцаров. Свят, изпълнен с нестихващата жажда за живот, с копнежа към по-добър свят, с нежността на една мъжка душа и, разбира се, с неустоимата, силна и чиста Вапцарова вяра.

Прозвучаха емблематични стихотворения от единствената стихосбирка на поета „Моторни песни“.

Блестящата игра на Георги Радомиров пренесе всички в света на поета, там – при морето и машините, под ярките звезди на Фамагуста, в неговата бялата пролет, в съня на любимата му жена, зарази всички с неговата безкористна вяра, че „утре животът ще бъде по-хубав, по мъдър“.

Тази поетична вечер не само ще се помни дълго, тя няма да бъде забравена, защото грееше с огнения плам и силната любов на двама съмишленици към театъра и актьорската игра – Георги Радомиров и Стефан Рапонджиев.

Из „Писмо“

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!


Из „Вяра“

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.